Агроекология
Агроекологията е приложен дял от общата екология, със съществено място за развитието и рационалната организация на аграрното производство. Тази наука изследва агроекосистемите, въпреки изключителната им сложност, същевременно тя е сред аграрните науки с изключително значение за развитието на съвременното аграрно производство.
Агроекологията се определя от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие като „изучаване на връзката между земеделските култури и околната среда“.[1]
Специфичните изследвания на агроекологията са в следните направления:
- Агроценозите като биосистема
- Абиотични фактори за растенията
- Светлина
- Температура (топлина)
- Вода (влага)
- Въздухът и неговото движение
- Почва
- Биотични фактори за растенията
- Взаимоотношения между растенията
- Взаимоотношения между растения и микроорганизми
- Взаимоотношения между растения и животни
- Антропогенни фактори за растенията
- Сортът като антропогенен натиск
- Районирането на земеделските култури като антропогенен натиск
- Системите на земеделие като антропогенен натиск
- Растителната защита като антропогенен натиск
- Екологосъобразно и екологично земеделие
Вижте също
Източници
- ↑ Agro-ecology // OECD, February 22, 2003.