Административно деление на Армения

Към 1 януари 2019 г. в административно-териториално отношение Армения се дели на:

области – 10 броя (на арменски: մարզ – марз), които от своя страна включват градски и селски общини;
административни райони – 55 броя, в т.ч. 13 района с републиканско подчинение;
градове – 50 броя, в т.ч. 1 град с републиканско подчинение (Ереван), обособен със специален административен статут^[1] и 49 града с областно подчинение
селища от градски тип – няма.

№	Област	Столица	Площ (km²)	Население (2011 г.)	Други градове
1	Арагацотн	Аштарак	2756	132 925	Апаран, Талин
2	Арарат	Арташат	2096	260 367	Арарат, Веди, Масис
3	Армавир	Армавир	1242	265 770	Вагаршапат, Мецамор
4	Гегаркуник	Гавар	5349	235 075	Варденис, Мартуни, Севан, Чамбарак
5	Котайк	Раздан	2680	254 397	Абовян, Бюрегаван, Егвард, Нор Ачин, Цахкадзор, Чаренцаван
6	Лори	Ванадзор	3799	235 537	Алаверди, Ахтала, Спитак, Степанаван, Ташир, Туманян, Шамлуг
7	Ширак	Гюмри	2681	251 941	Артик, Маралик
8	Сюник	Капан	4506	141 771	Агарак, Горис, Дастакерт, Каджаран, Мегри, Сисиан
9	Тавуш	Иджеван	2704	128 609	Айрум, Берд, Дилиджан, Ноемберян
10	Вайоц Дзор	Ехегнадзор	2406	52 324	Вайк, Джермук
№	Град
11	Ереван	-	223	1 060 100	Нубарашен
	Общо		29 743	2 998 577

Историческа справка

Арменската ССР е образувана на 29 ноември 1920 г. На 12 март 1922 г. влиза в състава на Заквказката СФСР, а на 30 декември същата година в състава на СССР, като административна единица на ЗСФСР. На 5 декември 1936 г. ЗСФСР е закрита и Арменската ССР влиза като пълноправен член в състава на СССР.

През 1920-те години Арменската ССР се дели на уезди (области, през 1928 г. те са били 10 броя). През 1929 г. републиката е разделена на 5 окръга (Еривански, Зангезурски, Ленинакански, Лорийски и Севански), които от своя страна се делят на райони. Само след година окръзите са закрити и всичките им райони преминават под непосредствено републиканско подчинение. През годините числото на районите се е колебало в пределите 26 – 36. През януари 1952 г. Арменската ССР отново е разделена на окръзи: Еревански, Кировакански и Ленинакански, но още през май 1953 г. окръжното деление е премахнато като неефективно. С малки изменения районното деление е просъществувало в Армения до 7 ноември 1995 г., когато е въведено сега съществуващото деление на области (марзи), включващи бившите 36 района^[2]^[3]^[4].

№	Област	Бивши райони
1	Арагацотн	Апарански, Арагацки, Аштаракски, Талински
2	Арарат	Араратски, Арташатски, Масиски
3	Армавир	Баграмянски, Ечмиадзински (Вагаршапатски), Октемберянски (Армавирски)
4	Гегаркуник	Вардениски, имени Камо (Гаварски), Красноселски (Чамбаракски), Мартунински, Севански
5	Котайк	Абовянски, Наирийски (Егвардски), Раздански
6	Лори	Гугаркски, Калинински (Таширски), Спитакски, Степанавански, Туманянски
7	Ширак	Амасийски, Анийски, Артикски, Ахурянски, Гусакянски (Ашоцки)
8	Сюник	Гориски, Кафански (Капански), Мегрински, Сисиански
9	Тавуш	Иджевански, Ноемберянски, Шамшадински
10	Вайоц Дзор	Азизбековски (Вайкски), Ехегнадзорски

Източници

Вижте също

Карабах

[gov-1] Регионы

[2] Закон Республики Армения „Об административно-территориальном делении Республики Армения“. Принят 07.11.1995. Подписан Президентом Республики Армения Л. Тер-Петросяном 04 декабря 1995 года, гор. Ереван С-062-1.-ЗР-18

[3] Регионы. Правительство Республики Армения.

[4] Национальная Статистическая Служба Республики Армения

[1]

[2]

[3]

[4]