Административно деление на Киргизстан

Към 1 януари 2019 г. в административно-териториално отношение Киргизстан се дели на:

• области – 7 броя;
• административни райони – 40 броя;
• градове – 31 броя, в т.ч. с републиканско подчинение – 2 брой (Бишкек и Ош), с областно подчинение – 12 броя, с районно подчинение – 17 броя
• градски райони – 4 броя;
• селища от градски тип – 9 броя.

В края на съществуването на Руската империя съвременната територия на Киргизстан е попадала в 4 области: източната част – в Семиреченска, западната – във Ферганска, северозападната – в Сърдаринска, а крайната югозападна – в Самаркандска област.

• След установяването на съветската власт в Туркестан през 1918 г. територията на днешен Киргизстан е включена в състава на Туркестанската АССР.
• На 14 октомври 1924 г. с решение на ВЦИК е създадена Кара-Киргизската АО (от май 1925 Киргизска АО) в състава на РСФСР^[2].
• На 1 февруари 1926 г. Кара-Киргизската АО е преобразувана в Киргизска АССР, на територията на която са образувани 7 кантона (окръга)^[2].
• През 1930 г. в Киргизстан, както и в целия СССР е отменено окръжното (кантонно) деление и на територията на Киргизската АССР са формирани 25 района.
• В съответствие с приетата нова Конституция на СССР на 5 декември 1936 г. Киргизската АССР е преобразувана в Киргизска ССР, а районите от 25 са се увеличават на 47^[3].
• На 11 март 1938 г. с постановление на ЦИК на Киргизската ССР територията на републиката е разделена на 4 окръга (Джалалабадски, Исъккулски, Ошки и Тяншатски) и територия с републиканско подчинение^[3][4].
• На 21 ноември 1939 г. окръзите са преобразувани в области, а районите с републиканско подчинение формират нова 5-а област – Фрунзенска^[3].
• На 22 юни 1944 г. от части на Фрунзенска и Джалалабадска област е образувана нова 6-а област – Таласка^[3].
• На 18 февруари 1956 г. Таласка област е закрита и територията ѝ е включена във Фрунзенска област^[3].
• На 27 януари 1959 г. са закрити Джалалабадска, Исъккулска и Фрунзенска област, като районите на Джалалабадска област са присъединени към Ошка област, а районите на бившите Исъккулска и Фрунзенска област – предадени под пряко републиканско подчинение^[3].
• На 30 декември 1962 г. е закрита Тяншанска област и районите ѝ са предадени под пряко републиканско подчинение, като по този начин в Киргизската ССР остава само една област – Ошка^[5].
• На 11 декември 1970 г. в старите си гарници са възстановени Исъккулска и Наринска (бившата Тяншанска) области^[5].
• На 3 септември 1980 г. е възстановена Таласка област от части на райони с републиканско подчинение и Токтогулски район на Ошка област^[5].
• На 5 октомври 1988 г. са закрити Наринска област (районите ѝ са включени към Исъккулска област) и Таласка област, като територията ѝ е поделена между Ошка област и районите с републиканско подчинение^[5].
• На 14 декември 1990 г. са възстановени Джалалабадска, Таринска и Таласка области и е създадена нова област Чуйска, на базата на границите на бившата Фрунзенска област (1939 – 1959 г.)^[5].
• На 5 февруари 19991 г. град Фрунзе е преименуван Бишкек.
• На 31 август 1991 г. Киргизската ССР става независима държава Република Киргизстан.