Алфредо Фони

Алфредо Фони
Лична информация
Роден20 януари 1911 г.
Починал28 януари 1985 г. (74 г.)
Постзащитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1927–1929
1929–1931
1931–1934
1934–1947
Общо:
Италия Удинезе
Италия Лацио
Италия Падуа
Италия Ювентус
43
38
96
266
443
(1)
(3)
(19)
(5)
(28)
Национален отбор
1936–1942 Италия23(0)
Треньор
1947–1948
1950–1951
1953–1954
1954–1958
1960–1961
1964–1967
1968–1969
1970–1971
1972–1973
1973–1974
1976–1977
Венеция
Сампдория
Интер
Италия
Рома
Швейцария
Интер
АК Белинцона
Мантова
Лугано
Лугано
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Алфредо Фони в Общомедия

Алфредо Фони (на италиански: Alfredo Foni) е италиански футболист (защитник), национал и треньор.

Кариера

Роден е на 20 януари 1911 г. в Удине. Златен медалист с Италия на световното първенство по футбол през 1938 г. и на олимпийските игри 1936 г.

Започва да играе футбол на 16-годишна възраст във втората италианска дивизия за отбора на Удинезе. Преминава в Лацио през 1929 г., където изкарва два сезона, след което играе за Падуа. През 1934 г. преминава в редиците на Ювентус, където играе до края на своята футболна кариера през 1947 г. В периода 1935 - 1942 няма пропуснат мач за отбора на „Старата Госпожа“, където общо записва 266 мача, в които вкарва 5 гола. Печели шампионата на Италия през 1935 г., а купата на Италия през 1938 и 1942 г.

За националния отбор играе от 1935 г. до 1942 г., като записва 23 мача.

Треньорската кариера на Фони започва с отбора на Венеция в Серия Б, където не след дълго е уволнен. След няколко години евентуално поема отбора на ФК Интер, с които печели скудетото в две поредни години (през 1953 и 1954 г.), а тактиката която използва за да постигне този успех е много елементарна - възлага на „неуморния“ нападател Джино Армано да се връща чак до линията на крайните защитници и да помага в отбрана. В началото дефанзивната игра на отбора е остро критикувана от привържениците, но скоро след завоюването на двата шампионата, всички забравят за нападките.