Английска градина

Ротонда в градината на Стоу хаус (1730 – 38)
Творбите на Клод Лорен вдъхновяват английската градина

Английска градина, също английски парк, английски пейзажен стил (на английски: English landscape garden or park; на френски: jardin à l'anglaise; на италиански: giardino all'inglese; на немски: Englischer Landschaftsgarten) е стил в ландшафтното оформление на градини и паркове.

Появява се в Англия в началото на XVIII век и се разпространява като основен стил в парковете на Европа, измествайки приетия дотогава по-официален и симетричен френски стил (на френски: jardin à la française) от XVII век.[1] Английската градина представлява идеализиран поглед към природата. Тя черпи вдъхновение от пейзажите на Клод Лорен и Никола Пусен, както и от класическата китайска градина на Изтока.

Преди XVIII век в ландшафтния дизайн се прилага навсякъде строго геометричен подход. В Англия е възприет вариант на френската геометрична градина, но с акцент върху английската морава и алеите, покрити с чакъл. Докато типичната ориентация на погледа във френския стил е по основната ос с разклонения перпендикулярно на нея, в двете най-влиятелни английски градини – тези на двореца Сейнт Джеймс и в двореца Хамптън Корт – погледът се насочва към ландшафта подобно на слънчеви лъчи с общо начало в полукръг. С възкачването на престола на Уилям и Мери в края на XVII век, холандското влияние води до широкото навлизане на скулптирани растения в градинарството (топиария), предимно тис и чемшир. В същото време хората стават все по-възприемчиви към красотата на природата и интелектуалци и литератори като Александър Поуп и Джоузеф Адисън започват да поставят под въпрос изкуственото оформяне на дървета и растения и призовават към завръщане към свободната им форма.

Първият ландшафтен архитект, разбунтувал се срещу изкуствено симетричния стил е художникът паладианец Уилям Кент (1685 – 1748) създал за граф Бърлингтън крайградското имение Чизик хаус (1734)[2], заобиколено от Чизик парк. Тази градина следва до известна степен формалния геометричен стил, но освен това включва и нещо съвсем ново – криволичещ поток и „криви“ алеи, както и живописна реплика на умален модел на йонийски храм. Според описанието на Хорас Уолпоул, принципът на Кент е, че „природата не обича правите линии“[3]. Започва устремно навлизане на по-свободния стил. Например в Стоу, Бъкингамшър, оригиналната оградена геометрична градина за няколко години е преобразена в изцяло „неправилен“ стил, като дърветата са оставени да заемат естествената си форма, а голямата водна площ е преоформена в две езера с неправилна форма.

Типичната английска градина и парк обикновено включват водна площ (езеро), обширни морави и заоблени хълмчета на фона на естествени горички, изпъстрени с умалени репродукции на класически храмове или забавни руини в готически стил, мостове и други архитектурни елементи, като целта е да се внуши усещане за пасторална идилия. Особено влиятелни са проектите на Ланселот Браун (на английски: Lancelot „Capability“ Brown). Към края на века английският стил се имитира почти навсякъде, чак до Русия, където в този стил е проектиран Павловският парк недалеч от Петербург. Стилът се възпроизвежда и в много от обществените паркове и градини, създадени по света през XIX век.[4] По исторически причини английските паркове се развиват около английското провинциално имение (на английски: English country house).

Източници

  1. Yves-Marie Allain and Janine Christiany, L'Art des jardins en Europe, Citadelles and Mazenod, Paris, 2006.
  2. днес в квартал Чизик в Лондон
  3. Garden and landscape design – Kinds of design; 17th and 18th-century English // Енциклопедия Британика. Посетен на 22 януари 2019 г. (на английски)
  4. Lucia Impelluso, Jardins, potagers et labyrinthes, Mondatori Electra, Milan
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата English landscape garden в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​