Андрей Макин
| Андрей Макин Andreï Makine | |
 Андрей Макин през 2013 г. | |
| Псевдоним | Габриел Осмонд Албер Лемоние Франсоа Бур |
|---|---|
| Роден | 10 септември 1957 г. |
| Професия | писател, поет |
| Националност |  СССР, Франция |
| Активен период | 1990 - |
| Жанр | драма, автобиография, документалистика |
| Награди | „Гонкур” (1995) ”Медичи” |
| Андрей Макин в Общомедия | |
Андрей Макин (на руски: Андрей Макин, на френски: Andreï Makine) е руско-френски писател на произведения в жанра социална драма, автобиография и документалистика, с които изследва живота в бившия Съветски съюз. Писал е и под псевдонима Габриел Осмонд (Gabriel Osmonde).[1][2][3][4]
Биография и творчество
Андрей Ярославович Макин е роден на 10 септември 1957 г. в Красноярск, Руска СФСР, СССР, в семейство на филолог и историчка.[2] Има две сестри. Остава сирак от четиригодишна възраст (родителите му вероятно са починали при депортиране), и след известно време прекарано в сиропиталище, е отгледан от баба си. Първоначално живеят в Пенза, след това в Новгород. По време на непостоянно си образование, и особено в началното училище, учи френски език. Завършва гимназия в Новгород. Следва във факултета по чужди езици на Новгородския държавен педагогически институт и прави следдипломна квалификация в Московския държавен университет, където през 1985 г. защитава дисертация за кандидат на филологическите науки върху съвременната френска литература. След дипломирането си преподава филология в катедрата по френски език в Новгородския педагогически институт, където пише и за списание „Модерна литература в чужбина“.[4][5]
По време на пътуване до Франция през 1987 г., като член на програма за обмен на учители, решава да остане в Париж.[1] Кандидатства за политическо убежище, което получава след отказ едва през 1996 г. Първоначално работи като асистент по руски език в гимназията „Жак-Декур“ и през 1992 г. защитава докторска дисертация върху творчеството на Иван Бунин в Сорбоната. После преподава руски език и култура в Института за политически науки в Париж. Заедно с работата си започва да пише романи на френски език.[4]
Първият му роман „Дъщерята на Герой на Съветския съюз“ е издаден през 1990 г. Той представя историята на съветския войник Иван Демидов, който оцелява през Втората световна война само за да се бори сред мизерията и глада на следвоенна Русия. Дъщеря му Оля в крайна сметка се превръща в инструмент на КГБ, за голямо огорчение на баща си.[1] Следващият му роман, „Изповед на един паднал знаменосец“ от 1992 г., отново изследва трудностите на живота в Съветския съюз след Втората световна война чрез съдбата на две семейства, които се сблъскват с бедност и сърдечна болка в малко село. И двата романа са представени от Макин на издателите като превод от руски език (като Франсоа Бур и Албер Лемоние), за да преодолее скептицизма им, че новопристигнал изгнаник може да пише толкова свободно на втори език.[2][3]
Става известен с романа си „Френското завещание“ от 1995 г., първа част от трилогията „Мечти за моите руски лета“. Той е автобиографичен роман, възхвала на френската цивилизация и призоваване на едно изпълнено с емоции минало, което е изпълнено с любими спомени и с мрачни тайни от кошмарите на Берия и Сталин. Романът е удостоен с наградите „Гонкур“, „Медичи“ и „Гонкур“ за гимназисти, и става първият в историята, който ги печели едновременно.[1][2][3][4]
През 2001 г. той печели наградата RTL-Lire за романа „Музиката на един живот“[1], а през 2005 г. наградата на Принца на Монако за цялото си литературно творчество.[4]
Произведенията му са написани на френски език. Преведени са на повече от тридесет езика по света. През 2011 г. обявява, че е публикувал романи под псевдонима Габриел Осмонд.[4]
На 3 март 2016 г. е избран за член на Френската академия.[4]
Андрей Макин живее в Париж.[4]
Произведения
Като Андрей Макин
Самостоятелни романи
- La Fille d'un héros de l'Union soviétique (1990)[1][2][3][4]
- Confession d'un porte-drapeau déchu (1992)
- Au temps du fleuve Amour (1994)
- Le Crime d'Olga Arbélina (1998)
Престъплението на Олга Арбелина, изд.: „Леге Артис“, Плевен (2009), прев. Райна Стефанова - La Musique d'une vie (2001) – награда RTL-Lire
Музиката на един живот, изд.: „Леге Артис“, Плевен (2006), прев. Райна Стефанова - La Femme qui attendait (2004) – награда „Лантерна Магика“
Жената, която чакаше, изд.: „Леге Артис“, Плевен (2007), прев. Зорница Китинска - Cette France qu'on oublie d'aimer (2006)
- L'Amour humain (2006)
Човешката любов, изд.: „Леге Артис“, Плевен (2008, 2022), прев. Райна Стефанова - Le Monde selon Gabriel (2007)
- La Vie d'un homme inconnu (2009)
- Le Livre des brèves amours éternelles (2011)
- Une femme aimée (2013) – награда „Казанова“
- L'Archipel d'une autre vie (2016)
Архипелагът на един друг живот, изд.: „Леге Артис“, Плевен (2019), прев. Красимир Кавалджиев - Au-delà des frontières17 (2019)
Отвъд границите, изд.: „Леге Артис“, Плевен (2020), прев. Павлина Рибарова - L'Ami arménien, Grasset (2021)
Поредица „Мечти за моите руски лета“ (Dreams of My Russian Summers)
- Le Testament français (1995) – награда „Гонкур“, награда „Гонкур за студенти“, награда „Медичи“[1][2][4]
Френското завещание, изд.: ИК „Колибри“, София (2007), прев. Георги Ангелов, Атанас Сугарев - Requiem pour l'Est (2000)
- La Terre et le Ciel de Jacques Dorme (2003)
Земята и небето на Жак Дорм, изд.: „Леге Артис“, Плевен (2012), прев. Райна Стефанова
Документалистика
- Le Pays du lieutenant Schreiber (2014)[1]
Като Габриел Осмонд
Самостоятелни романи
- Le Voyage d'une femme qui n'avait plus peur de vieillir (2001)[2][4]
- Les 20 000 Femmes de la vie d'un homme (2004)
- L'Œuvre de l'amour (2006)
- Alternaissance (2011)
Източници
- ↑ а б в г д е ж з ((en)) Биография и библиография в сайта Fantasticfiction
- ↑ а б в г д е ж ((en)) Биография и библиография в сайта Goodreads
- ↑ а б в г ((en)) Биография и библиография в сайта Encyclopedia.com
- ↑ а б в г д е ж з и к л ((fr)) Биография и библиография в сайта Babelio
- ↑ Биография в сайта на издателство „Леге Артис“
Външни препратки
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Andreï Makine в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
