Анибале Фроси (на италиански: Annibale Frossi) е бивш италиански футболист и треньор[1].
Страдал е от късогледство, затова е играел с очила. Привърженик на дефанзивния стил на игра, един от разработчиците на „катеначото“.
Кариера
Фроси започва професионалната си футболна кариера с отбора на Удинезе през 1929 г. и след дълъг престой в Серия Б с отборите на Падова, Бари и Л'Акуила е забелязан от италианския селекционер Виторио Поцо. Получава повиквателна за олимпийските игри през 1936 г., Италия става шампион, а Фроси голмайстор на турнира със седем попадения. Това му представяне буди интерес във водещите клубове в страната. През същата година преминава в редиците на Амброзиана-Интер, където играе до 1942 г., отбелязва 49 гола в 147 срещи и печели 2 шампионата и 1 Копа Италия. Прекарва 2 сезона в Про Патрия, а през 1945 г. след 5 и 2 гола с отбора на Комо приключва футболната си кариера.
През 1946 г. застава начело на скромния Луино, впоследствие и на редица други неамбициозни клубове. Преминава през ФК Торино и през 1956 г. се озовава отново в Интер. Там, съвместно с Луиджи Фераро (привърженик на атакуващия футбол), прави серия от 11 мача без загуба, но въпреки постигнатото, стила, който практикува и разногласията с Фераро са причината да се раздели с „нерадзурите“.
Отличия
- Интер: 1937/38, 1939/40
- Интер: 1938/39
Златен медалист: 1
- Италия: Летни олимпийски игри в Берлин 1936 г.
Източници
|
|---|
|
Фосати (1909–1915) •
Ресеготи и Мауро (1919–1920) •
Спотисууд (1922–1924) •
Шидлер (1924–1926) •
Вайс (1926–1928) •
Виола (1928–1929) •
Вайс (1929–1931) •
Тот (1931–1932) •
Вайс (1932–1934) •
Фелдман (1934–1936) •
Караро (1936) •
Кастелаци (1936–1938) •
Карнели (1938–1940) •
Перукети и Замберлети (1940–1941) •
Фиорентини (1941–1942) •
Ферари (1942–1943) •
Каркано (1945–1946) •
Нутрицио (1946) •
Меаца (1947–1948) •
Каркано (1948) •
Астли (1948) •
Капели (1949–1950) •
Оливиери (1950–1952) •
Фони (1952–1955) •
Кампатели (1955) •
Меаца (1955–1956) •
Фроси (1956) •
Фереро (1957) •
Меаца (1957) •
Карвър (1957–1958) •
Бигоньо (1958) •
Кампатели (1959–1960) •
Ахили (1960) •
Капели (1960) •
Ерера (1960–1968) •
Фони (1968–1969) •
Ерера (1969–1971) •
Инверници (1971–1973) •
Масиеро (1973) •
Ерера (1973) •
Масиеро (1974) •
Суарес (1974–1975) •
Чиапела (1976–1977) •
Берселини (1977–1982) •
Маркези (1982–1983) •
Радиче (1983–1984) •
Кастагнер (1984–1986) •
Корсо (1986) •
Трапатони (1986–1991) •
Орико (1991) •
Суарес (1992) •
Баньоли (1992–1994) •
Марини (1994) •
Бианки (1994–1995) •
Суарес (1995) •
Ходжсън (1995–1997) •
Кастелини (1997) •
Симони (1997–1998) •
Луческу (1998–1999) •
Ходжсън (1999) •
Липи (1999–2000) •
Тардели (2000–2001) •
Купер (2001–2003) •
Вердели (2003) •
Дзакерони (2003–2004) •
Манчини (2004–2008) •
Моуриньо (2008–2010) •
Бенитес (2010) •
Араужо (2010–2011) •
Гасперини (2011) •
Раниери (2011–2012) •
Страмачони (2012–2013) •
Мадзари (2013–2014) •
Манчини (2014–2016) •
де Бур (2016) •
Веки (2016) •
Пиоли (2016–2017) •
Веки (2017) •
Спалети (2017–2019) •
Конте (2019–2021) •
Индзаги (2021–) •
|
|
Анибале Фроси
Копа Италия: 1
