Арабски национализъм

Арабският национализъм e националистическа идеология, прославяща славата на арабската цивилизация, езика и литературата на арабите, призовавайки за подмладяване и политически съюз в Арабския свят.^[1]

Главната идея е, че народите от Арабския свят, от Атлантическия океан до Арабско море, представляват една една нация, свързана помежду си с общо езиково, културно и историческо наследство. Една от основните идеи на арабския национализъм е краят на западното влияние, виждано като „враг“ на арабската сила, и премахването на арабските правителства, считани за зависими от западните сили. Издига се след отслабването и поражението на Османската империя в началото на XX век и спада след поражението на арабската армия в Шестдневната война.

Личности и групи, свързани с арабския национализъм включват египетския лидер Гамал Абдел Насер, Арабското националистическо движение, либийския лидер Муамар Кадафи, Арабската социалистическа партия БААС, която идва на власт в Ирак за няколко години и все още е в сила в Сирия, както и основателя ѝ Мишел Афлак. Панарабизмът е сходно понятие, тъй като призовава за национален колективизъм сред арабските държави.

Арабските националисти вярват, че арабската нация е съществувала като исторически субект преди възхода на национализма през XIX-XX век. Арабската нация е формирана чрез постепенното изграждане на арабския като език на комуникация и с появата на исляма като религия и култура в региона. Както арабският език, така и ислямът служели като основни стълбове на нацията.

В арабското националистическо движение се различават три подразделения: арабския народ, арабския национализъм и панарабското единство. Джамил ал-Саид, основател на арабската националистическа партия Баас, твърди, че нацията е групата от хора, която говори арабски, населява Арабския свят, и която има чувство за принадлежност към една и съща нация. Национализмът е „сборът“ на характеристиките и качествата като се има предвид, че панарабското единство е съвременната идея, която предвижда, че отделните арабските страни трябва да се обединят, за да образуват единна държава под една политическа система.

• Алжирски национализъм
• Иракски национализъм
• Ливански национализъм
• Либийски национализъм
• Насеризъм
• Палестински национализъм
• Сирийски национализъм
• Тунизийски национализъм
• Арабски социализъм
• Берберизъм

• „Ислямска критика на арабския национализъм“ от Мохамед Яхя
• „Арабски национализъм: Объркана идентичност“ от Мартина Крамер
• „Реквием за арабски национализъм“ от Адид Дауиша