Леополд отказва да заеме гръцкия престол поради това, че кралството не обхваща цяла Елада. След този отказ и последвалия натиск от Русия, Англия и Франция над Високата порта, последната се задължава да отстъпи на север и земи които не са отвоювани от участниците в т.нар. гръцка война за независимост.[2]
Гръцкото кралство е възнаградено през 1881 г. с почти цяла Тесалия (без района на Еласона, като границата е установена на Мелуна) с Амбракия.[3]
Източници
↑Марков, Георги. „Балканизацията“. Геополитическо явление в конфликтознанието. София, „Военно издателство“ ЕООД, 2011. ISBN 978-954-509-462-0, стр. 46 – 48, 52 – 53
↑Марков, Георги. „Балканизацията“. Геополитическо явление в конфликтознанието. София, „Военно издателство“ ЕООД, 2011. ISBN 978-954-509-462-0, стр. 46 – 48, 52 – 53
↑Марков, Георги. „Балканизацията“. Геополитическо явление в конфликтознанието. София, „Военно издателство“ ЕООД, 2011. ISBN 978-954-509-462-0, стр. 46 – 48, 52 – 53
Референдум в Гърция (1862) · Георгиос I · Лондонски договор (1864) · Конституция на Гърция (1864) · Критско въстание (1866 – 1869) · Гърция по време на Източната криза