Бартоломео Нерони

Вартоломèо Нерòни (на италиански: Bartolomeo Neroni), наричан Ил Ричо (Il Riccio) или Ричо Сенезе (Riccio Sanese; * 1505, Сиена, † 1571 пак там) е италиански художник-маниерист, скулптор, архитект и инженер. Той е представител на Сиенската школа.

Биография

Той е многостранен художник, който през живота си създава множество произведения в различни области – живопис, скулптура, миниатюра. Той също така се радва на голяма слава приживе като военен инженер, сценограф, архитект. Той е споменат като Ричо Сенезе, ученик на Содома, от Джорджо Вазари в неговите „Жизнеописания“.^[1]

Млади години и влияние

Той влиза в ателието на художника Содома и там научава първите принципи на живописта. Благодарение на таланта си става любим ученик на майстора, на когото също става зет и наследник, като се жени за дъщеря му Фаустина през 1543 г.

По-късно картините на Нерони са повлияни от Доменико Бекафуми^[2] и от Маниеризма, което е видно от олтарната картина, запазена в църквата Фонтеджуста, която изобразява Мадона дела Мизерикордия.

Като архитект той е вдъхновен предимно от Балдасаре Перуци, той работи преди всичко в Сиена, където построява Палацо Франческони, а през 1541 г. проектира манастира на Палацо дел Кармине (днес Палацо Финести Сегарди).

Творчество

Повечето от произведенията му са загубени. Той създава сценографията за комедията l'Ortensio, представена за Великия херцог Козимо I Медичи, в „Салона на комедията във Флоренция. Работата е обективирана чрез гравюра от Андреа Андреани в Мантуа през 1579 г^[3].

Бартоломео Нерони също работи много в провинциите на Сиена. Негови творби се намират в Анкаяно, Ашано, Совичиле, Монтеротондо Маритимо и Синалунга, но и в Лука и Генуа, където четири илюстрирани хорали, рисувани през 1532 г. са запазени в градската библиотека.

През 1540 г. той рисува фреска в абатството на Монте Оливето Маджоре, изобразяваща една история от живота на Свети Бенедикт: „Бенедикт изпраща Мауро във Франция и Плачидо в Сицилия“. За неговата основна творба се счита за „Коронацията на Дева Мария“, съхранявана в Националната картинна галерия на Сиена.