Барух Блумбърг

Барух Самюел Блумбърг
Baruch Samuel Blumberg
Роден
Починал
Националностамериканец
Учил вЮнион Колидж (BA)
Бейлиъл Колидж, Оксфордски университет (DPhil)
Колумбийски университет (MD)
Научна дейност
ОбластБиохимия, Физиология
Работил вБейлиъл Колидж
Пенсилвански университет
Известен сваксината за Хепатит Б
Барух Самюел Блумбърг в Общомедия

Барух Самюел Блумбърг (на английски: Baruch Samuel Blumberg), известен и като Бари Блумбърг, е американски лекар и генетик. Носител на Нобеловата награда за физиология или медицина през 1976 г. заедно с Карлтън Гайдушек за работата си върху вируса на хепатит B, докато е изследовател в Националния институт по здравеопазване на САЩ.[1] Той е президент на Американското философско общество от 2005 г. до смъртта си.

Блумбърг и Гайдушек получават Нобеловата награда за откриването на „нови механизми за възникване и разпространение на инфекциозни болести“.[2] Блумбърг идентифицира вируса на хепатит В и по-късно разработва диагностичен тест и ваксина за него.[1][3]

Биография

Блумбърг е роден в Бруклин, Ню Йорк, в семейството на Айда (Симоноф) и Майер Блумбърг, адвокат.[4] Учи в гимназията Фар Рокауей в Куинс, която в началото на 40-те години на 20 век са завършили други двама нобелови лауреати – Бъртън Рихтер и Ричард Файнман.[5] Блумбърг служи като палубен офицер от Военноморските сили на САЩ по време на Втората световна война.[1] След това посещава Юниън Колидж в Скънектади, Ню Йорк, който завършва с отличие през 1946 г.[6]

Първоначално приет в магистърската програма по математика в Колумбийския университет, Блумбърг се прехвърля медицина и се записва в Колумбийския колеж за лекари и хирурзи, от който получава своята докторска степен през 1951 г. Той остава в Колумбийския презвитериански медицински център през следващите четири години, първо като стажант, а след това като резидент. След това се премества в Оксфордския университет и започва дипломна работа по биохимия в Бейлиъл Колидж, от който получава докторска степен през 1957 г.[1]

През 50-те години на миналия век Блумбърг пътува по света, вземайки проби от човешка кръв, за да изследва генетичните вариации у хората, като се фокусира върху въпроса защо някои хора се заразяват с болест в дадена среда, докато други не. През 1964 г., докато изучава жълтеницата (хепатит), той открива повърхностен антиген за хепатит В в кръвта на австралийски абориген, поради което антигенът първоначално е наречен „австралийски антиген“.[7] Изследванията му по-късно доказват, че вирусът може да причини рак на черния дроб. Блумбърг и неговият екип успяват да разработят скринингов тест за вируса на хепатит В, за да предотвратят разпространението му при кръводаряване, и разработват ваксина. По-късно Блумбърг разпространява свободно своя патент за ваксина, за да насърчи разпространението й от фармацевтичните компании. Внедряването на ваксината намалява процента на заразяване с хепатит B при деца в Китай от 15% на 1% за 10 години.[1]

През 1964 г. Блумбърг става член на Института за изследване на рака към Изследователския институт на болница „Ланкенау“ във Филаделфия, известен днес като Институт за медицински изследвания „Ланкенау“. Той заема и позицията на университетски преподавател по медицина и антропология в Университета на Пенсилвания от 1977 г. Едновременно с това е магистър на Бейлиъл Колидж от 1989 до 1994 г. Избран е за сътрудник на Американската академия на изкуствата и науките през 1990 г.[8] От 1999 до 2002 г. Блумбърг е и директор на Института по астробиология на НАСА в Изследователския център Еймс в Мофет Фийлд, Калифорния.[9][10]

Пресконференция от 1999 г., на която Блумбърг e представен като първия директор на Института по астробиология на НАСА

През 1992 г. Блумбърг участва в основаването на Фондация „Хепатит Б“, организация с нестопанска цел, посветена на намирането на лек за хепатит Б и подобряването на живота на засегнатите от болестта по света.[11]

Блумбърг умира на 5 април 2011 г., малко след като изнася реч на изследователския семинар на Международния лунен изследователски парк, проведен в изследователския център „Еймс“ на НАСА.[12]

Източници

  1. ↑ а б в г д "Baruch S. Blumberg – Autobiography." Nobel Prize. // Nobelprize.org. Посетен на 2022-08-29. (на английски)
  2. ↑ The Nobel Prize in Physiology or Medicine 1976 // Nobelprize.org. 1976-10-14. Посетен на 2022-08-30. (на английски)
  3. ↑ "Hepatitis B: The Hunt for a Killer Virus" Princeton University Press. Press.princeton.edu, October 28, 2010. ISBN 9780691116235. Посетен на April 7, 2011. (на английски)
  4. ↑ Medicine Obituaries: Professor Baruch Blumberg // London, The Telegraph, April 6, 2011. Архивиран от оригинала на April 27, 2011. Посетен на 2022-08-30.
  5. ↑ Schwach, Howard.
  6. ↑ Baruch Blumberg '46, winner of Nobel Prize, dies // Union College, 2011-04-06. Посетен на 2022-08-30. (на английски)
  7. ↑ Blumberg, B. S. Polymorphisms of the serum proteins and the development of iso-preciptins in transfused patients // Bull N Y Acad Med 40 (5). 1964. с. 377–386.
  8. ↑ Dr. Baruch Samuel Blumberg // American Academy of Arts and Sciences. Посетен на 2022-08-30. (на английски)
  9. ↑ Nobel Prize Winner To Lead NASA Astrobiology Institute NASA // NASA, 1999-05-18. Архивиран от оригинала на 2011-04-17. Посетен на 2022-08-30. (на английски)
  10. ↑ Blumberg, B. S. The NASA Astrobiology Institute: Early History and Organization // Astrobiology 3 (3). 2003. DOI:10.1089/153110703322610573. с. 463–470.
  11. ↑ Baruch Blumberg, MD, DPhil // Hepatitis B Foundation.
  12. ↑ ((en)) Highfield, Roger (2011-04-06). The life and times of a vaccine pioneer. – New Scientist, архив на оригинала от 18 януари 2018, https://www.newscientist.com/blogs/shortsharpscience/2011/04/obituary.html, посетен на 30 август 2022 
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Baruch Samuel Blumberg в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​