Галерия дел'Академия
Галерия дел'Академия или накратко Академията е музей, в който се разполага най-голямата колекция от венецианска живопис от XIV – XVIII век. Първоначално принадлежи към Академията по художествени изкуства, а през 1882 г. става отделянето ѝ като самостоятелна галерия.
История на създаване
Галерията получава името си от Венецианската академия за изящни изкуства (на италиански: Accademia di belle arti di Venezia), която е основана през 1750 г. под ръководството на художника Джовани Батиста (Джамбати́ста) Пяце́та. През 1756 г. е призната официално от Република Венеция и през 1882 г. става самостоятелен музей.[1]
Колекция
В колекцията на галерията влиза знаменитата рисунка на Леонардо да Винчи – Витрувиански човек (на латински: Homo vitruvianus), която се показва рядко, тъй като рисунката е чувствителна към светлината.
В колекцията на музея се намират картини на Якопо Басано, Джентиле Белинир, Джовани Белини, Бернардо Белото, (подписвал се като Каналето), Виторе Карпачо, Чима да Конельяно, Джорджоне, Франческо Айец, Лоренцо Лото, Андреа Мантеня, Пиетро да Кортона, Джовани Батиста Тиеполо, Тинторето, Тициан, Паоло Веронезе, Алвизе Виварини, Бартоломео Виварини и други.
Избрани произведения на галерията
-
Виторе Карпачо. От История на света Урсула (цикъл картини на Карпачо). Връщането на английските посланици в родината
-
Джорджоне. Буря. Около 1508
-
Джорджоне. Портрет на старица. 1506
-
Андреа Мантеня. Свети Георги. Около 1460
-
Пиеро дела Франческа. Св. Иероним и донатор
-
Джовани Белини. Пиета. Около 1505
-
Джовани Белини. Свето събеседване. Мадона с Младенеца, Святым Иоанном Крестителем и святой
-
Джовани Белини. „Процессия на площада Свети Марко“. 1496
-
Джовани Белини. Олтар на църквата Сан-Джобе. Около 1487
-
Лоренцо Лото. Портрет на юноша. Около 1527
-
Парис Бордоне. Връчване на пръстена на рибаря на дожа. 1534
-
Тициан Пиета. 1576
-
Паоло Веронезе. Пир в доме Левия. 1573
-
Тинторето. Чудото на Свети Марко. 1548
-
Тинторето. Сваляне от кръста. Около 1560
-
Тинторето. Похищението на тялото на Свети Марко. 60-те години на XVI век