Генадий Падалка

Генадий Пàдалка
руски космонавт
Информация
Роден21 юни 1958 г. (66 г.)
Краснодар, СССР
Националноструснак
Друга професиялетец
инженер-изследовател
Сегашна професиядържавно управление и национална безопасност
Звание
полковник от запаса
Престой в космоса878 денонощия 11 часа 29 минути
СелекцияГрупа ЦПК/ВВС-10 (1989)
МисииСоюз ТМ-28, Союз ТМА-4 (Експедиция 9), Союз ТМА-14 (Експедиция 19/20), Союз ТМА-04М (Експедиция 31/32), Союз ТМА-16М (Експедиция 43/44)
Емблема на мисията
Пенсиониране28 април 2017 г.
Генадий Пàдалка в Общомедия
Командирът на Експедиция 9 Г. Падалка в модула „Звезда“ на МКС.
Командирът на Експедиция 20 в модула „Пирс“ на МКС.
Падалка със своя скафандър „Орлан“ в модула „Пирс“.

Генàдий Ивàнович Пàдалка е съветски и руски космонавт, 89-и в Русия, 381-ви в света човек в космоса. Офицер от ВВС на Русия, полковник, Военен летец първи клас.[1]

Герой на Руската федерация и Летец-космонавт на Руската федерация (1999 г.). Лауреат на 3 ордена „За заслуги пред Отечеството“ (2005, 2010, 2014) и Награда на правителството на Руската федерация в областта на науката и техниката.[2]

Биография

Роден е на 21 юни 1958 г. в Краснодар, СССР (дн. Русия). След завършване на средно образование в родния си град, постъпва в Ейското висше военноавиационно училище, което завършва през 1979 г. Около 10 години служи във ВВС на СССР. През януари 1989 г. е препоръчан за космонавт и през април 1989 г. с министерска заповед е зачислен в Центъра за подготовка на космонавти. Следват две години на общокосмическа подготовка и от 1991 г. е „космонавт-изпитател“. Започва подготовка за полети на станцията „Мир“.[3][4]

Космическа дейност

През 1996 г. е командир на дублиращия екипаж на Експедиция 24, заедно със Сергей Авдеев и Жан-Пиер Еньоре (Франция).

Първия си полет Генадий Падалка извършва като командир на кораба Союз ТМ-28 от 13 август 1998 до 28 февруари 1999 г. Продължителността на полета е 198 денонощия 16 часа 31 минути 20 секунди.

После е дубльор на командира на екипажа на Експедиция 4, излетял със совалката „Индевър“ на 5 декември 2001. Дубльор е и на командира на екипажа на кораба Союз ТМ-34, заедно с Олег Кононенко.

Втория си полет осъществява с кораба Союз ТМА-4 от 19 април до 24 октомври 2004 г. като командир, заедно с Едуард Финки. Продължителността му е 187 денонощия 21 часа 16 минути 9 секунди.

Дубльор е на командира на екипажа на кораба Союз ТМА-13, излетял през октомври 2008 г.

На 26 март 2009 г. Генадий Падалка полита за трети път в космоса като командир на кораба Союз ТМА-14. В екипажа са още Майкъл Барат и космическия турист Чарлс Симони. Полетът протича до 11 октомври 2009 г. и е с продължителност 198 денонощия и 16 часа.

На 15 май 2012 г. е изстрелян Союз ТМА-04М. Генадий Падалка е командир на кораба, борден инженер на 31-ва и командир на 32-ра основна експедиция на МКС.

Назначен е за дубльор на командира на Союз ТМА-14М, стартирал през 2014 г.

На 27 март 2015 г. стартира като командир на Союз ТМА-16М и 43-та/44-та основна експедиция на МКС. Приземява се заедно с посетителска експедиция 18 на МКС.

Екипажът на Експедиция 31.
На първия ред са рекордьорите Генадий Падалка (вляво), борден инженер и Олег Кононенко (вдясно), командир.
Космически полети на Генадий Падалка
№ Начало КК Функции Продължителност
1 13 август 1998 „Союз ТМ-28“ Командир 198 денонощия
16 ч. 31 мин. 10 сек.
2 19 април 2004 „Союз ТМА-4“ Командир 187 денонощия
21 ч. 16 мин. 9 сек.
3 26 март 2009 „Союз ТМА-14“ Командир 198 денонощия
16 ч. 42 мин. 25 сек.
4 15 май 2012 „Союз ТМА-04М“ Командир 124 денонощия
23 ч. 51 мин. 30 сек.
5 27 март 2015 „Союз ТМА-16М“ Командир 168 денонощия
5 ч. 8 мин. 34 сек.
Сумарно време в космоса –
878 денонощия 11 часа 29 минути и 48 секунди

При завръщането от последния полет на 29 юни 2015 г. Генадий Падалка поставя световен рекорд по сумарен престой в космоса с 878 д. 11 ч. 29 мин. и 48 сек. Подобрява постижението на Сергей Крикальов (803 д. 9 ч. и 42 мин.). Рекордът е одобрен от утвърден от Международната авиационна федерация на 15 април 2016 г. под номер 17803.[5] Той продължава повече от 9 години до 23.9.2024 г., когато е подобрен от Олег Кононенко – 1110 д. 14 ч. и 58 мин.[6]

По време на петте си полета Падалка е извършил общо 10 излизания в открития космос (едното е в разхерметизирания модул „Спектър“ на станцията „Мир“. Общата им продължителност е 38 часа и 26 минути.

Падалка изказва готовност и за шести полет, обаче не го назначават в екипаж. В отряда на космонавтите има такива, които не са летяли в космоса, а е приет и нов набор. През април 2017 г. поради липса на перспективи за полет и неангажираност, заедно с още трима Падалка подава заявление за отчисляване от отряда на космонавтите. От 28 април 2017 г. е освободен е от длъжност и уволнен от Центъра за подготовка на космонавти (ЦПК).[7]

След уволнението си Генадий Падалка публикува отворено писмо, в което критикува ръководителя на Центъра за подготовка на космонавти Юрий Лончаков и призовава за неговото уволнение.[7][8][9]

Личен живот

Женен е, баща на три дъщери (род. 1979, 1985 и 2000 г.). Има две по-малки сестри.

В свободното си време се занимава с радиолюбителство (позивна RN3DT)[10] и пътешествия. През 2005 г. участва в полет с въздушен балон над Северния полюс, а в началото на юни 2016 г., малко преди да навърши 58 години изкачва връх Елбрус.[4]

Увлича се от театър, отборни спортове, бягане, ски, бадминтон, парашутизъм, плуване и гмуркане.[11][12]

Той е първият човек, извършил топография на очите и ехография на борда на МКС и селфи в открития космос.[13]

Награди

  • Герой на Русия и Летец-космонавт на Русия (5 април 1999) – за мъжество и героизъм, проявени по време на космическия полет на двадесет и шеста основна експедиция на орбиталния научноизследователски комплекс „Мир“[14]
Награждаване с Орден „За заслуги пред Отечеството“ – II степен, 31 юли 2014 г.
  • Орден „За заслуги пред Отечеството“ – II степен (22 май 2014) – за постигнати трудови успехи, значителен принос в социално-икономическото развитие на Руската федерация, заслуги в изследването на космоса, хуманитарната сфера, укрепване на върховенството на закона, активна законодателна и обществена дейност, дългогодишна добросъвестна работа[15]
  • Орден „За заслуги пред Отечеството“ – III степен (2 април 2010) – за мъжество и висок професионализъм, проявени по време на космически полет на Международната космическа станция[16]
  • Орден „За заслуги пред Отечеството“ – IV степен (5 май 2005) – за голям принос в укрепването на законността и руската държавност, приятелството и сътрудничеството между народите, патриотичното възпитание на младежта и развитието на науката[17]
  • Лауреат на наградата на Правителството на Руската федерация в областта на науката и техниката[2]
  • Медал „За заслуги в изследването на космоса“ (12 април 2011) – за големи постижения в областта на изследването, развитието и използването на космическото пространство, дългогодишна добросъвестна работа, активна обществена дейност[18]
Външни снимки
Полковник Г. И. Падалка във военна
униформа с наградни ленти (в центъра)
  • Медал „70 години Въоръжени сили на СССР“ (1988)
  • Медали „За безупречна служба“ I, II и III степен
  • Медал „Алексей Леонов“ (Кемеровска област, 2015) – за десет извършени излизания в открития космос[19]
  • Почетен гражданин на Краснодар.[3]

Вижте също

Бележки

  1. ↑ Центр подготовки космонавтов им. Ю.А.Гагарина. Официальный Web-сайт // Архивиран от оригинала на 2021-12-31. Посетен на 2022-06-23. (на руски)
  2. ↑ а б Космонавт Геннадий Падалка. Досье // 2017-04-22. Архивиран от оригинала на 2021-10-19. Посетен на 2022-06-23. (на руски)
  3. ↑ а б Портал исполнительных органов государственной власти Краснодарского края. Падалка Геннадий Иванович // Архивиран от оригинала на 2021-10-17. Посетен на 2024-12-18. (на руски)
  4. ↑ а б Геннадий Иванович Падалка // Архивиран от оригинала на 2022-01-16. Посетен на 2022-06-23. (на руски)
  5. ↑ Космонавт Геннадий Иванович Падалка, биография // 2018-09-27. Архивиран от оригинала на 2021-10-19. Посетен на 2022-06-23. (на руски)
  6. ↑ Космонавт Роскосмоса Олег Кононенко побил мировой рекорд по суммарному пребыванию в космосе // 2024-02-04. Посетен на 2024-02-04.
  7. ↑ а б Из российского отряда космонавтов ушли сразу четыре лётчика. Почему? // Архивиран от оригинала на 2019-09-25. Посетен на 2020-05-31. (на руски)
  8. ↑ Падалка обвинил главу Центра подготовки космонавтов в «дезертирстве» :: Общество :: РБК // Архивиран от оригинала на 2021-02-08. Посетен на 2020-05-31. (на руски)
  9. ↑ Геннадий Падалка опубликовал эмоциональное открытое письмо главе Центра подготовки космонавтов // Архивиран от оригинала на 2017-04-29. Посетен на 2017-04-27. (на руски)
  10. ↑ Two More Radio Amateurs Join International Space Station Crew // www.arrl.org. Архивиран от оригинала на 2021-02-04. Посетен на 2019-01-27. (на английски)
  11. ↑ Biographies of USSR / Russian Cosmonauts // Архивиран от оригинала на 2017-09-06. Посетен на 2018-02-12. (на английски)
  12. ↑ Геннадий Падалка: «Дайвингом занимаюсь даже в Звёздном городке» // Архивиран от оригинала на 2021-10-17. Посетен на 2021-10-17. (на руски)
  13. ↑ Рекордный Падалка // Архивиран от оригинала на 2021-01-05. Посетен на 2021-10-17. (на руски)
  14. ↑ Указ на Президента на Русия № 428 от 5 април 1999 г.
  15. ↑ Указ Президента Российской Федерации от 22 мая 2014 года № 357 «О награждении государственными наградами Российской Федерации» Архив на оригинала от 2014-05-24 в Wayback Machine.
  16. ↑ Указ Президента Российской Федерации от 2 апреля 2010 года № 412 «О награждении государственными наградами Российской Федерации работников федерального государственного бюджетного учреждения „Научно-исследовательский испытательный центр подготовки космонавтов имени Ю. А. Гагарина“, Московская область» // Архивиран от оригинала на 2014-05-23. Посетен на 2011-11-24. (на руски)
  17. ↑ Список награждённых государственными наградами Российской Федерации Архив на оригинала от 2014-05-24 в Wayback Machine.
  18. ↑ Указ Президента Российской Федерации от 12 апреля 2011 года № 436 «О награждении медалью „За заслуги в освоении космоса“» // Архивиран от оригинала на 2013-07-28. Посетен на 2011-04-12. (на руски)
  19. ↑ Первые космонавты получили медали имени Алексея Леонова в Звёздном городке // Архивиран от оригинала на 2021-08-17. Посетен на 2024-12-18. (на руски)

Външни препратки

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Астрономия“         Портал „Астрономия“          Портал „Съветски съюз“         Портал „Съветски съюз“          Портал „Русия“         Портал „Русия“