Дагалайф

Флавий Дагалайф (на латински: Dagalaifus, Dacalaifus, Dalacaifus; на гръцки: Γλαἵφος) е политик и военачалник (magister militum) на Римската империя през 4 век.

Дагалайф е езичник от германски произход. През 361 г. е comes domesticorum (командир на гардата) при император Юлиан Апостат и залавя бунтуващия се военачалник Луцилиан в Сирмиум. През пролетта на 363 г. придружава Юлиан в неговия поход в Персия. След първоначални успехи римската войска е победена от персите. На 26 юни Юлиан умира от бойното му нараняване.

Дагалайф играе важна роля в офицерската колегия за избиране на нов император, в която са и военачалниците Виктор, Невита и Аринтей (Аринфей). Те избират гвардейския офицер Йовиан, един християнин, за император. Дагалайф е произведен magister militum.^[1] След ранната смърт на Йовиан той участва в избора на император Валентиниан I и е в Галия. През 365/366 г. Дагалайф се бие против алеманите.

През 366 г. Дагалайф става консул заедно със сина на Валентиниан Грациан.

Литература

• Alexander Demandt, Magister Militum. In: Pauly-Wissowa. Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (neue Bearbeitung). Supplementband XII, Stuttgart 1970, Sp. 585ff.
• Arnold Hugh Martin Jones, John Robert Martindale, John Morris, Dagalaifus. In: The Prosopography of the Later Roman Empire (PLRE). Band 1, Cambridge University Press, Cambridge 1971, ISBN 0-521-07233-6, S. 239. (Online-Version)
• Klaus Rosen, Julian. Kaiser, Gott und Christenhasser. Klett-Cotta, Stuttgart 2006, ISBN 3-608-94296-3, S. 189, 214, 367, 376.

Източници