Дик Савит
| Дик Савит | |
| Dick Savitt | |
| Информация | |
|---|---|
| Държава |  САЩ |
| Роден | |
| Починал | |
| Височина / Тегло | 185 cm |
| Кариера | |
| Професионална | 1944 (аматьор) |
| Оттеглил се | 1952 |
| Сингъл | |
| Победи-загуби | 320 – 105 |
| Титли от ATP | 37 |
| Най-висока позиция | 1 (юли 1951 г., „Ню Йорк Таймс“)[1] |
| Турнири от Големия шлем | |
| ОП на Австралия | Шампион 1951 |
| Ролан Гарос | 1/4 финал 1951, 1952 |
| Уимбълдън | Шампион 1951 |
| ОП на САЩ | 1/2 финал 1950, 1951 |
| Двойки | |
| Турнири от Големия шлем | |
| Ролан Гарос | Финал 1951, 1952 |
| Отборно | |
| Купа Дейвис | САЩ |
| Информацията е актуална към 19 януари 2025 | |
| Дик Савит в Общомедия | |
Ричард Савит (на английски: Richard Savitt) е американски тенисист.[2][3][4]
Биография
Ричард Савит е роден на 4 март 1927 г. в Байон, Ню Джърси, в еврейско семейство.[2][5][6] Сам се учи на тенис от 14-годишна възраст и никога през живота си не е ходил на уроци.[2][3][4]
Кариера
Дик Савит печели на 24-годишна възраст шампионата на Австралия и Уимбълдън на сингъл за мъже, през 1951 г. Той е номер 2 в света през същата година след Франк Седжман, но е обявен за номер 1 в света от „Ню Йорк Таймс“ след победата си на Уимбълдън.[4][1] Оттегля се от тениса на следващата година, за да се концентрира върху бизнес кариера. Савит е един от четиримата американци, които са печелили Австралийското и Британското първенство в една година, след Дон Бъдж (1938) и преди Джими Конърс (1974) и Пийт Сампрас (1994 и 1997).
Дик Савит е включен в Международната зала на славата на тениса,[3] Залата на славата на междуучилищната тенис асоциация за мъже, Залата на славата на източния тенис на USTA, Международната еврейска спортна зала на славата и Националната еврейска спортна зала на славата.
Кариерна статистика
Титлили на сингъл на турнири от Голям шлем (2)
| година | турнир | съперник | резултат |
|---|---|---|---|
| 1951 | ОП Австралия |  Кен Макгрегър
|
6 – 3, 2 – 6, 6 – 3, 6 – 1 |
| 1951 | Уимбълдън | Кен Макгрегър
|
6 – 4, 6 – 4, 6 – 4 |
Финали на двойки от Голям шлем (2)
| година | турнир | партньор | съперник | резултат |
|---|---|---|---|---|
| 1951 | Ролан Гарос | Гарднър Мълой
|
Кен Макгрегър Франк Седжман
|
2 – 6, 6 – 2, 7 – 9, 5 – 7 |
| 1952 | Ролан Гарос | Гарднър Мълой
|
Кен Макгрегър Франк Седжман
|
3 – 6, 4 – 6, 4 – 6 |
Източници
- ↑ а б Savitt beats McGregor in straight sets to capture Wimbledon tennis title. // The New York Times. July 7, 1951. с. 9 Sports. Архивиран от оригинала на July 22, 2018. Посетен на July 22, 2018. Dick Savitt of Orange, N. J. ... established himself as the world's No. 1 amateur player today when he won the Wimbledon men's singles title by defeating Ken McGregor of Australia
- ↑ а б в Michael Feldberg. Blessings of Freedom: Chapters in American Jewish history. KTAV Publishing House, Inc., 2002. ISBN 0-88125-756-7. Архивиран от оригинала на March 10, 2021. Посетен на July 19, 2016.
- ↑ а б в David J. Goldman. Jewish Sports Stars: Athletic Heroes Past and Present. Kar-Ben Publishing, 2006. ISBN 1-58013-183-2. Архивиран от оригинала на March 10, 2021. Посетен на July 19, 2016.
- ↑ а б в Joseph Siegman. Jewish sports legends: the International Jewish Hall of Fame. Brassey's, 2000. ISBN 1-57488-284-8. Архивиран от оригинала на March 10, 2021. Посетен на July 19, 2016.
- ↑ Bob Wechsler. Day by day in Jewish sports history. KTAV Publishing House, Inc., 2008. ISBN 978-1-60280-013-7. Архивиран от оригинала на June 17, 2016. Посетен на July 19, 2016.
- ↑ Bruce Schoenfeld. The match: Althea Gibson and Angela Buxton: how two outsiders—one Black, the other Jewish—forged a friendship and made sports. HarperCollins, 2004. ISBN 0-06-052652-1. Архивиран от оригинала на March 10, 2021. Посетен на July 19, 2016.
