Еоцен

Еон Ера
Продължителност
Период Начало
в млн. г.
Фанерозой
Неозой
65,5 млн. г.
Кватернер 2,588  
Неоген 23,03  
Палеоген 65,5  
Мезозой
185,5 млн. г.
Креда 145,5  
Юра 199,6  
Триас 251    
Палеозой
291 млн. г.
Перм 299    
Карбон 359,2  
Девон 416    
Силур 443,7  
Ордовик 488,3  
Камбрий 542    
Протерозой
Неопротерозой
458 млн. г.
Едиакарий 630    
Криоген 850    
Тоний 1 000    
Мезопротерозой
600 млн. г.
Стений 1 200    
Ектасий 1 400    
Калимий 1 600    
Палеопротерозой
900 млн. г.
Статерий 1 800    
Орозирий 2 050    
Рясий 2 300    
Сидерий 2 500    
Архай Неоархай
300 млн. г.
2 800    
Мезоархай
400 млн. г.
3 200    
Палеоархай
400 млн. г.
3 600    
Еоархай
4 000    
Хадей
  4 540    

Еоцен е епоха, продължила от около 56 допреди 34 млн. години. Тя е втората епоха на периода палеоген на ценозойската ера. Еоцен обхваща времето от края епохата палеоцен до началото на епохата олигоцен. Началото на еоцен е белязано от появата на първите съвременни бозайници. В края на еоцен е едно от най-големите измирания, наречено Grande Coupure („Великото прекъсване“ в приемствеността). Както и с други геоложки периоди, слоевете, които определят началото и края на епохата, са добре идентифицирани, въпреки че точните им датировки са малко несигурни.

Името еоцен идва от гръцки – ἠώς (eos зора) и καινός (kainos ново), и се отнася за „зората“ на съвременните („нови“) бозайници, които се появяват по време на епохата.