Карма Кагю

Част от серията статии за
Будизъм
Основни фигури
Будизъм по страна и регион
Школи
Текстове и основни понятия
Портал Будизъм
История на Будизма

Карма Кагю (тибетски: ཀརྨ་བཀའ་བརྒྱུད, уайли: карма bka' brgyud) или Камцанг Кагю е може би най-голямата и със сигурност най-широко практикувана приемственост в рамките на школата Кагю[1], която е една от четирите основни школи на тибетския будизъм. Приемствеността има многовековни манастири в Тибет, Китай, Русия, Монголия, Индия, Непал и Бутан и настоящи центрове в най-малко 62 страни по света. Духовен глава на линията Карма Кагю е Гялва Кармапа, а първите двама от 10-те Кармапи са били основни духовни съветници на последователни императори на Китай.

Произход и наименование. Подшколи.

Карма Кагю е една от четирите „големи“ Кагю-школи и се формира в резултат на активността на първия Кармапа Дюсум Кхиенпа (1110 – 1193), един от главните ученици на Гампопа и първия съзнателно прераждащ се бодхисатва или тулку в Тибет. Позната е и под патронимите Карма Камцанг (или семейството на Кармапа) и Друбгю Карма Кагю.

С течение на времето в рамките на Карма Кагю се развиват и субтрадициите:

  • Недо Кагю, основана от Карма Чагме (1613 – 1678), ученик на Шестия Шамарпа.
  • Сурманг Кагю на Трунг Масе, който бил ученик на 5-ия Кармапа Дешин Шегпа.
  • Галтон Кагю

Основни учения и текстове

Ученията, методите и инструкциите на всички Кагю-школи, са се формирали под влиянието на извършеното от Гампопа сливане на постепенния път (тиб. Лам Рим) на традицията Кадам и Ваджраяна-практиките предавани от индийските махасидхи. Този постепенен път на трансформиране на непросветленото съзнание (тиб. намше) в изначална мъдрост (тиб. йеше) има три етапа, които отговарят на трите пътя или колесници (санскр. яна, тиб. тегпа) в будизма, докато централното учение на Кагю – Махамудра (санскр.; тиб. Чаггя Ченпо) или Великия Печат, представлява тяхната кулминация. В линията се разглеждат три основни подхода към най-висшата цел:

  • Път на Прозрението или директна практика на медитация без форма върху самата природа на ума, която идва от Майтрипа. Тя се състои от успокояване на ума (санскрит Шамата, тибетски Шине) и дълбоко прозрение (санскрит Випасана, тибетски Лагтонг).
  • Път на Методите, който включва медитация върху Идам, а също и типичните за школата Шест Йоги на Наропа, наречени: туммо или вътрешна топлина, илюзорно тяло, йога на съня, ясна светлина, бардо или междинно състояние и пхова или пренасяне на съзнанието.
  • Път на Идентификацията или Път на Отдадеността, включващ медитация с учителя (санскрит Гуру Йога, тибетски Ламе Налджор), която обединява другите два пътя. Различни лами по различно време са давали такива практики, най-разпространена от които вероятно е тази, дадена от Осмия Кармапа Микьо Дордже.

Източници

  1. ↑ Brief History of the Kagyu School of Tibetan Buddhism, архив на оригинала от 16 май 2011, https://web.archive.org/web/20110516211252/http://www.wisdom-books.com/FocusDetail.asp?FocusRef=20, посетен на 15 септември 2012 

Литература

  • Thinley, Karma. The History of Sixteen Karmapas of Tibet. USA, Prajna Press, 2008. ISBN 1-57062-644-8. p. 150. (на английски)
  • Nydahl, Ole. The way things are: a living approach to Buddhism for today's world. UK, Buddhismus Stiftung Diamantweg, 2008. ISBN 978-1-84694-042-2. p. 198. (на английски)
  • Животът на Миларепа. Велик йогин, отшелник и поет. София, Шамбала ЕООД, 1998. ISBN 954-8126-32-X. с. 334.
  • Андросов В.П., Леонтьева Е.В. Марпа и история Карма Кагью. Жизнеописание Марпы переводчика в историческом контексте школы Карма Кагью. Россия, Открытый Мир, 2009. ISBN 978-5-9743-0134-6. с. 512.
  • Jampa Mackenzie Stewart. The life of Gampopa. Snow Lion, 1995
  • Дже Гампопа. Драгоценное Украшение Освобождения. Перевод с тиб. Бориса Ерохина. С.-П. 2001, ISBN 5-94121-005-1

Външни препратки