Колибите (вилает Лозенград)

Вижте пояснителната страница за други значения на Колибите.
Колибите
Hamzabey
— село —
Турция
41.5283° с. ш. 27.4214° и. д.
Колибите
Мармара
41.5283° с. ш. 27.4214° и. д.
Колибите
Страна Турция
РегионМармара
ВилаетЛозенград
Надм. височина133 m
Население605 души (2000)

Колибите (на турски: Hamzabey, Хамзабей) е село в Източна Тракия, Турция, Околия Люлебургас, Вилает Лозенград (Къркларели).

География

Колибите се намира на 10 километра северно от Люлебургас.

История

В 19 век Колибите е българско село в Бунархисарска кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Колиби (Colibi) има 100 домакинства и 458 жители българи.[1]

В 1899 година бунархисарският учител Христо Настев с помощта на жителите на Колибите Димитър и Стоян Ташев основава в селото комитет на ВМОРО.[2] На 15 и 16 май 1903 година Колибите е подложено на масови репресии от страна на башибозук (мухаджири в Мандарица), след което мнозина местни жители напускат селото.[3]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Колибите живеят 80 български екзархийски семейства.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Колибите е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]

Българското население на Колибите се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. От тях 37 семейства (150 души) се заселват в Бургаска околия и 9 семейства в Карнобатска околия.[6]

Личности

Родени в Колибите
  • Андрей Желязков Домузчиев, български свещеник и революционер, служил в бунархисарската църква „Свети Георги”[7]
  • Атанас Сотиров, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков[8]
  • Велко Морфев (1881 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Георги Тенев[9]
  • Велко Стоянов, куриер на ВМОРО[10]
  • Георги Николов Тулев, деец на ВМОРО[11]
  • Георги Фотакиев, деец на ВМОРО
  • Димитър Бодуров (1856 – 1929), български свещеник и революционер, деец на ВМОРО
  • Димитър Желязков (1881 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Георги Тенев[9]
  • Димитър Стоянов Желязков, деец на ВМОРО, четник в четата на Стоян Петров[12]
  • Димитър Ташев (1874 – 1955), български революционер
  • Димо Русев (1872 – 1947), български революционер
  • Иван Златанов (1863 – 1901), български революционер
  • Илия Ташев (1872 – 1913), македоно-одрински опълченец, 1, 3 и Нестроева рота на 5 одринска дружина, загинал на 9 юли 1913 година[13]
  • Киряза Димов (1873 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Георги Тенев[9]
  • Никола Димов (1883 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Георги Тенев[9]
  • Никола Кирязов, деец на ВМОРО[14]
  • Стамат Николов (1881 - ?), четник в Илинденско-Преображенското въстание в четата на Стоян Петров,[15] участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Георги Тенев[9]
  • Стоян Димитров (1863 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Георги Тенев[9]
  • Ташо Димитров (1873 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Георги Тенев[9]
  • Тодор Георгиев Кабалиев, свещеник, ръководител на селския комитет на ВМОРО[16]
Починали в Колибите
  • Иван Златев Шарланджиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[17]
  • Иван Стоянов Балкански, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[18]
  • Никола Жечев Дуков, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[19]
  • Тодор Иванов Иванов, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[20]
  • Тодор П. Кирчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[21]
  • Христо Илиев Дюлгеров, български военен деец, капитан, загинал през Балканската война[22]

Бележки

  1. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 42 – 43.
  2. ↑ Спомени на Христо Настев в: „Борбите в Македония и Одринско. 1878-1912. Спомени“, София, 1981, стр. 310.
  3. ↑ Освободителната борба на българите в Македония и Одринско 1902 – 1904. Дипломатически документи. София, Наука и изкуство, 1978. с. 243.
  4. ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 294.
  5. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 857.
  6. ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 309.
  7. ↑ Маджаров, Панайот. Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895–1913). София, ИК „Ваньо Недков”, 2007. ISBN 9789549462166. с. 17.
  8. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
  9. ↑ а б в г д е ж Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  10. ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 415.
  11. ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 416.
  12. ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 402.
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 697.
  14. ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 404.
  15. ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 409.
  16. ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 57.
  17. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 46
  18. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 105
  19. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 56
  20. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 15, л. 36
  21. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 15, л. 53
  22. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 16, л. 35