Константин Вагинов
| Константин Вагинов | |
 Портрет на Вагинов около 1920 година | |
| Роден | 21 септември 1899 г. (стар стил) |
|---|---|
| Починал | 26 април 1934 г. |
| Професия | писател, поет |
| Националност |  СССР |
| Активен период | 1926-1933 |
| Направление | модернизъм |
| Константин Вагинов в Общомедия | |
Константин Константинович Вагинов (до 1915 г. Вагенгейм) е руски писател – поет и прозаик.
Биография и творчество
Роден е на 21 септември 1899 г. в Петербург, в семейството на полковника от жандармерията от немски произход Константин Вагенгейм.
Участва в някои от най-известните петербургски литературни обединения през 20-те години на ХХ век като „Звучащата раковина“ и „Цеха на поетите“ на Николай Гумильов и „Островитяни“, близък е до ОБЕРИУ и Михаил Кузмин.
Умира на 24 април 1934 г., като оставя самобитна следа в руската поезия и проза от 20-те и 30-те години на ХХ век. Творчеството му, което не се преиздава след смъртта му по време на СССР, е преоткрито по време на „Перестройката“, като получава най-висока оценка от страна на критици и историци на руската литература и предизвиква повишен интерес сред руските читатели.
Библиография
- „Путешествие в хаос“. Пб., 1921
- „Опыты соединения слов посредством ритма“. Л., Изд. писателей, 1931.
- „Козлиная песнь“, роман. Л., Прибой, 1928.
- „Труды и дни Свистонова“, роман. Л., Изд. писателей, 1929.
- „Бамбочада“, роман. Л., Изд. писателей, 1931.
- „Гарпагониада“, роман (1933, издаден за първи път през 1983)
Външни препратки
|
