Крушевац
Тази статия е за града в Сърбия. За селото в България вижте Крушевец.
| Крушевац Крушевац/Kruševac | |
  | |
 Панорамнен изглед към града | |
  Крушевац | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Окръг | Расински окръг |
| Община | Крушевац |
| Площ | 854 km² |
| Надм. височина | 137 m |
| Население | 140 000 души (2002) |
| Пощенски код | 37 000 |
| Телефонен код | 037 |
| Официален сайт | krusevac.ls.gov.rs |
| Крушевац в Общомедия | |
Кру̀шевац (на сръбски: Крушевац или Kruševac) е град в Поморавието, Централна Сърбия. Градът е административен център на Расинския окръг и на едноименната община, която обхваща 101 населени места. Има население от 75 256 души, а общината – около 140 000. Крушевац заема площ от 854 км².
История
През 1387 г. Крушевац е столица на владенията на княз Лазар. Престолен град е и по време на управлението на сина му, Стефан Лазаревич.
При избухването на Балканската война двама души от Крушевац са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]
Църквата Лазарица
В народната славянска митология Видо (виж свети Вит) означава върховно всемогъщо същество. В народните традиции в някои части на Източна Сърбия и България, Видовден се отбелязва като денят на Косовската битка от 1389 година. През 1892 година Сръбската православна църква утвърждава 15 юни (28 юни нов стил), Видовден за народен празник, а после обявява княз Лазар за светец. Денят на свети Вид е най-значимият празник за Крушевац и е дълбоко ценен от жителите на града. На този ден в Косовската битка умира княз Лазар, борец срещу османската агресия, славен в някои райони на Източна Сърбия, редом със Света Троица. На Видовден всяка година, в църквата Лазарица, се състои помен в памет на мъчениците от Косовската битка. Видовден се празнува и в западните части на България, тъй като в армията срещу турците на Косово поле са участвали и голям брой българи. Гражданите на Крушевац тачат княз Лазар, тъй като се счита, че той основава града и го прави своя столица.
Спорт
Градът има футболен отбор на име „ФК Напредък“.
Личности
Стефан Лазаревич (ок. 1374 — 1427), княз и деспот на Сърбия- Стоян Протич (1857 – 1923), сръбски политик
- Драгиша Бинич (1961), сръбски футболист
- Елена Димитриевич (1862 – 1945), сръбска писателка
Ат. Х. Димитрович (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Свиленска чета[2]- Вучко Живков (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мяхов[3]
Побратимени градове
Пистоя, Италия (1966)
Трогир, Хърватия (1972)
Травник, Босна и Херцеговина (1972)
Корфу, Гърция (1985)
Сентендре, Унгария (1990)
Кирят Гат, Израел (1990)
Ръмнику Вълча, Румъния (2003)
Градове партньори
Волгоград, Русия (1999)- Стара Загора, България (2000)
- Рязан, Русия (2000)
Жалец, Словения (2006)- Биелина, Босна и Херцеговина (2006)
Външни препратки
Бележки
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 855.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 232.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 260.
|
