Лужишки езици

Общият брой на лужишките сърби в Германия е около 60 000, от които 40 000 в Саксония и 20 000 в Бранденбург. Тъй като етническата принадлежност не се отбелязва официално и самоопределянето като лужишки сърби е свободно, може да се правят само приблизителни оценки на тяхната численост. Броят на говорещите лужишки езици се оценява като значително по-нисък. Горнолужишки език се говори от около 13 000 души. Говорещите долнолужишки език са около 7 000.

Сравнение на лужишките езици с други западнославянски езици

български чешки горнолужишки долнолужишки полски полабски
човек člověk čłowjek cłowjek człowiek clawak
вечер večer wječor wjacor wieczór wicer
брат bratr bratr bratš brat brot
ден den dźeń źeń dzień dan
ръка ruka ruka ruka ręka ręka
есен podzim nazyma nazyma jesień prenja zaima
сняг sníh sněh sněg śnieg sneg
лято léto lěćo lěśe lato ljutü
сестра sestra sotra sotša siostra sestra
риба ryba ryba ryba ryba raibo
огън oheň woheń wogeń ogień widin
вода voda woda wóda woda wôda
вятър vítr wětr wětš wiatr wjôter
зима zima zyma zyma zima zaima

Фонетични различия

Разлики при съгласните

Двата лужишки езика се различават съществено в областта на съгласните звукове.

горнолужишки долнолужишки примери превод забележки
h g hora – góra планина g > h както в чешки и словашки.
hołb – gołub гълъб
hordy – gjardy горд
hród – grod кале
kniha – knigły книга
hody – gódy Коледа
č c čas – cas време č > c като в полски и полабски
čorny – carny черен
čert – cart дявол
česć – cesć чест
ličba – licba число
pčołka – pcołka пчела
š s štyri – styri четири š > s в долнолужишки
štwórć – stwjerś четвърт
štwórtka – stwórtka четворка
štwórtk – stwórtk четвъртък
ć ś ćeńki – śańki тънък ć > ś в долнолужишки освен след съскави съгласни
bić – biś бия
hić – hyś вървя
puć – puś път
ćah – śěg влак
ćahać – śěgaś дърпам
ćim – śim толкова
ćichi – śichy тих
но: hósć – gósć гост
dź ź dźeń – źeń ден dź > ź в долнолужишки освен след съскави съгласни
dźesać – źaseś десет
hdźe – źo къде
hdźež – źož където
dźowka – źowka дъщеря
dźiwy – źiwy див
dźěło – źěło работа
dźak – źěk благодаря
hózdź – gózdź гвоздей
kr, pr, tr kš, pš, tš krasny – kšasny великолепен r > š след беззвучни съгласни и пред a, o, u в долнолужишки
prawy – pšawy десен
prosba – pšosba молба
bratr – bratš брат
sotra – sotša сестра
wutroba – wutšoba сърце
trawa – tšawa трева
jutry – jatšy изток
wótry – wótšy остър
ń j dóńć – dojś отивам -ń- в горнолужишки както в кашубски вместо -j- в долнолужишки
nadeńć – nadejś срещам
přeńć – pśejś преминавам
přińć – pśiś идвам
rozeńć – rozejś разотивам се
woteńć – wótejś отивам
wuńć – wujś излизам
njeńdu – njejdu не отиват

Разлики при гласните

горнолужишки долнолужишки примери превод забележки
'a ě, e mjaso – měso месо от праслав. *ę
dźak – źěk благодаря
časty – cesty чест
hladać – glědaś гледам
dźesać – źaseś десет
rjad – rěd ред
rjany – rědny красив
swjatki – swětki Петдесетница
'e 'a mjeza – mjaza межда *ě > ja както в полски, беларуски.
čert – cart дявол
jedyn – jaden един
njesć – njasć нося
pjec – pjac пека
wjeselo – wjasele радост
wjes – wjas село
wječor – wjacor вечер
e o hdźe – źo къде e > o в долнолужишки
-će – -śo, -ćo (окончание 3. мн.)
ćeta – śota леля
wčera – cora вчера
i y hić – hyś вървя в долнолужишки Verdumpfung на i > y след ž, š, h и c (< č), като в полски.
wužiwar – wužywaŕ потребител
wužiwać – wužywaś ползвам
žiwy – žywy жив
činić – cyniś правя
šija – šyja шия
šiška – šyška запушалка
o ja pos – pjas куче от праславянско *ь (пол.: ie в pies)
o e susod – sused съсед e > o в горнолужишки
so – se се
won – wen вън
y e, ě cyły – ceły цял e/ě > y в горнолужишки след c, s, d
cyłosć – cełosć цялост
dyrbjeć – derbiś, derbjeś трябва
cypy – cepy цеп
cyn – cen калай
cyrkej – cerkwja църква
dyrić – deriś пердаша
syć – seś мрежа
symjo – semje семе
oł łu tołsty – tłusty дебел от праславянски *ьl/*ъl след твърди зъбни съгласни
dołhi – dłujki дълъг
dołh – dług дълг
stołp – słup стълб
or ar (jar след g/k) hordy – gjardy горд от праславянски *ъr
horbaty – gjarbaty гърбав
horb – gjarba гръб
hordło – gjardło гърло
hornc – gjarnc гърне
or ar čorny – carny черен от праславянско *ьr пред твърди съгласни, иначе er (в smjerć – smjerś смърт)

Общи черти

Съгласни

праславянски лужишки примери превод сравнение забележки
str tr/tř –
tš/tś 		sotra –
sotša 		сестра пол. siostra,
чеш. sestra 		изпадане на s; много изключения
tradać –
tšadaś 		чезна чеш. strádat
truhać –
tšugaś 		стържа пол. strugać
Tschechisch: struhadlo
„пила“
truk –
tšuk 		шушулка
třěcha –
tśěcha
(stśěcha) 		покрив чеш. střecha
пол. strzecha
truna –
tšuna 		струна чеш., пол. struna
trup –
tšup 		струпей чеш., пол., strup

Гласни

промяна горнолужишки долнолужишки превод забележка
e > o wječor wjacor вечер рус. вечер, чеш. večer
čłon cłonk член рус. член
daloko далеко пол. daleko, рус. далеко, сръб. daleko
wjesoły wjasoły весел рус. весёлый, сръб. veseo, vesela
pjećory pěśory петима рус. пятеро, сръб. petero
pčoła pcoła пчела Rus. пчела, сръб. pčela
sotra sotša сестра рус. сестра, сръб. sestra
i > y1 zyma zyma зима чеш. zima
nazyma nazyma есен
kazyć kazyś гния пол. kazić, чеш. kaziti, слов. kazit'
ǫ > u2 ruka ръка пол. ręka, кашуб. rąka
wutroba wutšoba сърце пол. wątroba „черен дроб“
mudry умен пол. mądry
huso gus гъска пол. gęś
pucher puchoŕ мехур пол. pęcherz
pupk пъп пол. pępek
huba guba уста пол. gęba
el > ło3 žłob жлеб слов. žleb (žl’ab), словен. žleb, хърв. žlijeb
mloko мляко чеш. mleko, хърв. mlijeko
er > re/rě/rje4 drjewo дърво сръб. drvo, пол. drzewo, чеш. dřevo, слов. drevo
ol > ło5 złoto злато пол. złoto; чеш./слов. zlato, бълг. злато
słód słod вкус пол. słód; чеш./слов. slad, хърв. slâd
hłowa głowa глава пол. głowa; чеш./слов. hlava, бълг. глава
słoma слама пол. słoma; чеш. sláma, бълг. слама
młody млад пол. młody; чеш. mladý, бълг. млад
or > ro6 hród grod кале пол. gród; чеш. hrad, словен. grâd
mróz mroz студ пол. mróz; чеш./слов. mráz, сръб. mraz

1 Тази промяна е настъпила в долнолужишки и след h, ž,š, c (< č).
2 Същата промяна се наблюдава в източнославянски, в чешки, словашки, сърбохърватски. В словенски носовката преминава в o.
3 между съгласни. В полски се появява също ło, но и łó; в чешки, словашки и словенски - le; в хърватски - lije, в сръбски - le; в български - ле [le] или ля [lja]; в източнославянски - оло [olo].
4 В долнолужишки този звук преминава понякога в r(j)a; например: brjaza „бреза“.
5 Същият резултат се е получил в полски.
6 Същият резултат се е получил в полски.