МиГ-19

МиГ-19
Виетнамски МиГ-19С
Описание
Националност	СССР
Тип	Изтребител
Конструктор	А. И. Микоян, М. Й. Гуревич
Производител	ОКБ МиГ
Първи полет	1954 г.
Използван от	Военновъздушни сили на България Въоръжени сили на Куба Въоръжени сили на Мозамбик Военновъздушни сили на Северна Корея
В експлоатация от	1954 г.
Тактико-технически данни
Екипаж	1
Дължина	12.54 m
Размах на крилете	9.00 m
Площ на крилете	25.00 м2
Височина	3.88 m
Тегло (празен)	5298 kg
Тегло (пълен)	7300 kg
Двигател	2 х РД-9Б
Мощност	2 х 3250 кгс
Макс. скорост	1452 km/h
Макс. претоварване	8 g
Далечина на полета без допълнителни резервоари	1390 km
Далечина на полета с допълнителни резервоари	2200 km
Таван на полета	17 900
Въоръжение
Оръдие	3 х 30-мм оръдия НР-30
Ракети	2 блока за неуправляеми ракети
Бомби	до 250 kg
МиГ-19 в Общомедия

„МиГ-19“ (според условното наименование на НАТО: Farmer) е съветски едноместен реактивен изтребител от времето на Студената война. Това е първият сериен свръхзвуков изтребител на СССР.

Създаване

Когато в началото на 1950-те години са получени разузнавателни сведения за разработката на новия американски свръхзвуков изтребител F-100 Super Sabre, съветското правителство решава незабавно да бъде създаден негов руски аналог. На 10 август 1951 г. излиза постановление на Министерския съвет на СССР за създаването на свръхзвуков изтребител и в ОКБ МиГ започват разработването му. Решено е като отправна точка да се използва експерименталния двудвигателен самолет СМ-1, създаден на основата на МиГ-17 и на негова база на 26 април 1952 г. е готов новият СМ-2/1, чийто първи полет е на 24 май същата година. Самолетът е с два двигателя АМ-5А (малко по-късно АМ-5Ф) и с крило със стреловидност 55°. Въоръжен е с 2 х 37-мм оръдия в основата на крилата. Главно поради ниската надеждност на двигателите и други различни проблеми, свързани с аеродинамиката, изпитанията се проточват до януари 1953 г. През това време е създаден и втори експериментален самолет СМ-2/2 (първи полет 28 септември 1952 г.), на който хоризонталното оперение е свалено от вертикалния стабилизатор на тялото и този самолет придобива чертите на бъдещия МиГ-19. На 15 август 1953 г. излиза ново постановление за преоборудването на експерименталните машини с по-новите двигатели АМ-9 (РД-9) и след монтирането им, както и след някои доработки, те получават обозначението СМ-9 (СМ-9/1, -9/2, -9/3). На 5 януари 1954 г. е първият полет на СМ-9/1 и е прието този ден да се счита за рождения ден на МиГ-19. Още във втория си полет този самолет превишава скоростта на звука и въпреки че изпитанията още не са завършени, през февруари 1954 г. излиза постановление за приемането му на въоръжение и налагането му в серийно производство, като му е присвоено обозначението МиГ-19.

Производство в СССР

Започва през октомври 1954 г. в завод № 21 в гр. Горки, а след година – и в завод № 153 в Новосибирск.

Основни модификации

• МиГ-19 – Фронтови изтребител, базов вариант на самолета. Има изключително голяма за времето си скороподемност – 10 000 м за 1,06 мин. Скоростта и таванът му също са по-високи от тези на американския му аналог F-100 Super Sabre, но е много „строг“ в управлението и не прощава пилотски грешки. Оказва се, че особено на свръхзвукова скорост управлението му е много сложно.
• МиГ-19С – Фронтови изтребител, модификация с целоподвижно управляемо хоризонтално оперение (идея, заимствана от американския F-100) и нова автоматика. Тези промени подобряват управлението на самолета и той вече не е толкова опасен за пилотиране.
• МиГ-19СВ – Модификация на изтребителя с увеличена височина на полета. Нейното създаване се налага заради западните разузнавателни самолети RB-57D и Canberra PR.7, които имат много висок таван на полета и са недостижими за съществуващите тогава съветски изтребители. Самолетът е максимално олекотен, поставени му са модернизирани двигатели и са направени ред подобрения с тази цел, като е демонтирано и едното 30-мм оръдие. Практическата височина на полета на МиГ-19СВ достига 18 600 м, като по време на изпитанията е достиганата и височина от 20 740 м. Произведена е малка серия.
• МиГ-19П – Изтребител-прехващач. Разработката на прехващачите върви паралелно с тази на фронтовите изтребители (прототипите СМ-9 на фронтовия изтребител и СМ-7 на прехващача постъпват на изпитания практически едновременно). Тази модификация е оборудвана с бордова РЛС РП-1 „Изумруд-1“ (по-късно РП-5), монтирана в носа на самолета. Монтирането на РЛС налага премахването на носовото 30-мм оръдие. Серийното му производство започва през 1956 г.
• МиГ-19ПМ – Изтребител-прехващач въоръжен само с ракети. Бордовата РЛС на тази модификация е РП-2У, която има далечина на откриване на целта 3500 м (срещу 2000 м при РП-5). Въоръжението се състои от 4 ракети РС-2У (АА-1 Alkali).
• МиГ-19Р – Неголяма серия като дневен тактически разузнавателен самолет с монтирано фотооборудване.

В чужбина

Лицензно производство

•  Китай през 1958 г. получава от Съветския съюз лиценз за производството на изтребителя и започва да го произвежда под обозначението Shenyang J-6.
•  Чехословакия също получава лиценз за производството на МиГ-19. То започва през 1959 г. Самолетът е обозначен като S-105 („S“ е от stihac – изтребител). Производството продължава до 1961 г., произведени са общо 103 машини в 5 серии.

Износ от СССР

•  Албания – През октомври 1959 г. Албания получава 15 МиГ-19ПМ. Самолетите постъпват в 7594-ти ИАП на авиобаза Ринас. През 1965 г. са сменени в Китай с изтребители F-6.^[2]
•  Афганистан – ВВС на Афганистан получават 18 МиГ-19С през 1965 г.^[3]
•  ГДР – През октомври 1959 г. 12 МиГ-19С получава 2-ра ескадрила от 3-ти авиополк; още толкова МиГ-19ПМ получава 1-ва ескадрила.^[2][3]
•  Египет – През 1958 – 1967 г. ВВС на Египет получават 160 МиГ-19С.^[3] След разрива в отношенията със СССР през 1976 г., Египет влиза в тесни контакти с Китай, откъдето постъпват голямо количество F-6. Изтребителите са на въоръжение на 241-ва и 242-ва бригади. Египетските F-6 са доработани за използване ракети „въздух-въздух“ Матра Мажик.^[4]

•  Индонезия – През 1961 г. ВВС на Индонезия поръчват в СССР изтребители МиГ-19Ф. Тази модификация се отличава незначително от серийния МиГ-19С по бордовото радио-електронно оборудване. През 1970 г. относително новите МиГ-19 са продадени на Пакистан.^[5]
•  Ирак – В средата на 1960-те г. Ирак получава 15 МиГ-19С.^[6] Още 40 F-6 са доставени на Ирак през 1983 г. от Египет; в Ирак смятат да го използват за близка въздушна поддръжка на войските, но е отдадено предпочитание на щурмовия вертолет Ми-24. В резултат F-6 са предадени в учебните и резервните части.^[4]
•  Куба – През ноември 1961 г. в Куба пристигат първите 8 от 12 прехващачи МиГ-19П. Те за кратко са на въоръжение и през 1965 г. са заменени с МиГ-21ПФМ.^[7][8]
•  Полша – През лятото на 1958 г. 12 МиГ-19П получава 28-и ИАП от ВВС на Полша, дислоциран край Слупск-Редзиково, където те стоят до 1966 г., след което са предадени на България.^[9] През 1959 г. Полските ВВС получават 13 МиГ-19ПМ, разпределени между 28-и и 39-и ИАП. Самолетите се експлоатират до 1966 – 67 г., когато също са предадени на България.^[2]
•  Румъния – Румъния получава 10 МиГ-19П през 1959 г. и 5 през 1960 г. Те са на въоръжение до началото на 1970-те г.^[9] Впоследствие Румъния получава още 45 МиГ-19ПМ. Използвани са до средата на 70-те г.^[2]
•  Сирия – В периода 1958 – 1962 г. Сирия получава 40 МиГ-19С.^[3]
•  Унгария – През март-април 1960 г. в 3-та ескадрила от 31-ви ИАП на ПВО постъпват 12 МиГ-19ПМ. До свалянето им от въоръжение през 1974 г. три самолета катастрофират, при което загиват двама пилоти.^[2]

МиГ-19 в България

През 1957 г. са доставени 60 МиГ-19С, през януари 1958 г. пристигат 12 прехващача МиГ-19П, а през септември 1959 г. – 12 МиГ-19ПМ. През 1966 г. са получени още осем МиГ-19П втора ръка. Самолетите МиГ-19 са базирани на летищата край Узунджово, Габровница и Доброславци. Извеждането им от въоръжение започва през 1972 и завършва през 1978, заменени основно от МиГ-21. За периода на експлоатацията им при катастрофи и аварии са загубени 30 самолета, при което загиват 16 пилоти^[10].

Бойно използване

Във ВВС на СССР самолетите МиГ-19 носят дежурство по границите на държавата, както и по границите на държавите от Варшавския договор в Западна Европа, справяйки се повече или по-малко успешно със самолетите-нарушители на въздушното пространство. Така на 20 май 1960 г. двойка МиГ-19 приземяват принудително в ГДР разузнавателен RB-47. На 1 юли същата година в съветското въздушно пространство над Колския полуостров МиГ-19П сваля самолет от същия тип, при което загива един от членовете на екипажа (другите двама са спасени от руснаците). Над ГДР са свалени и учебен T-39 на ВВС на ФРГ (28 януари 1964 г.) и американски разузнавателен RB-66 (10 март 1964 г.).

Но опитите за прехват не винаги са успешни. Причината е малката (в сравнение с американските разузнавателни самолети) височина на полета. Така например на 5 юли 1956 г. над територията на ГДР, Полша и Беларус прелита разузнавателен RB-57, за чийто прехват са вдигнати общо 115 изтребителя, в това число и МиГ-19, но в крайна сметка така и не успяват да го прехванат^[11]. Малко известен факт е и че при свалянето на шпионския U-2 на Ф. Пауърс на 1 май 1960 г. е свален и един МиГ-19П. На този ден в 8:43 ч. местно време от Свердловск излитат двойка МиГ-19П с пилоти капитан Б. Айвазян и лейтенант С. Сафронов и се насочват за прехват на U-2. Пилотите наблюдават взрив в небето, но го приемат за самоликвидация на зенитна ракета (всъщност това явно е взривът, свалил шпионския самолет). Тъй като командирът на военния окръг не знае, че U-2 е поразен, МиГ-овете получават заповед да продължат издирването и са изстреляни още зенитни ракети. Тези ракети, не откривайки целта си се самоликвидират, но техните обломки „забиват“ бордовите радари на МиГ-овете. Една от ракетите улучва самолета на Сафронов (пилотът загива), а на Айвазян му се налага остро да пикира и енергично да маневрира, за да не бъде улучен и той^[12].

Чешките лицензни S-105 също се представят сравнително добре в ролята на прехващачи. През октомври 1959 г. двойка S-105 прехваща и принудително приземява италиански F-84F, а след година прехващат успешно и американски F-100.

МиГ-19 се сражават и в Близкия изток в състава на египетските ВВС. Там те не се представят особено успешно. В първия въздушен бой (29 ноември 1966 г.), в който участват, два са свалени от израелски Мираж ІІІ. При избухналата на 5 юни 1967 г. Шестдневна война още в първия ден израелската авиация унищожава на земята 20 МиГ-19С и още осем (според други данни – пет) самолета във въздушни боеве. До 8 юни във въздушни боеве са загубени 15 МиГ-19. Египетските МиГ-19 участват и в бойните действия по време на гражданската война в Северен Йемен през 1966 – 1967 г., поддържайки републиканците.

МиГ-19 са използвани и от правителствените ВВС на Афганистан срещу муджахидините.

Много богата бойна биография има и китайският лицензен вариант на Миг-19 – J-6.

Източници

Уикипедия разполага с Портал:Авиация