Награда за литература на Европейския съюз

Награда за литература на Европейския съюз
От	Европейската федерация на книгоиздателите, Европейския съвет на писателите, Федерацията на европейските издатели
Държава	Европейски съюз
Първо връчване	2009 г.
Уебсайт	www.euprizeliterature.eu

Наградата за литература на Европейския съюз (на английски: European Union Prize for Literature) е литературна награда на Европейския съюз. Учредена е през 2009 г. и се финансира по Програмата за култура на Европейския съюз.

Координира от Консорциум, избран от Европейската комисия. Консорциумът е съставен от Европейската федерация на книгоиздателите, Европейския съвет на писателите и Федерацията на европейските издатели. Консорциумът създава националните журита и организира процедурата по даването на наградите.

Всяка година 11 или 12 държави се избират за участие в наградата, във всяка страна се избира национално жури, което от своя страна избира произведението победител. За период от три години се изреждат всички страни, които отговарят на условията, и се включват в процедурата по получаването на наградата.

Държавите, които са включени в обхвата на наградата са:

• 28-те държави членки на Европейския съюз (от 2013 г.)
• Трите държави от Европейската икономическа зона – Норвегия, Исландия и Лихтенщайн
• Страните кандидатки за присъединяване към ЕС – Албания, Турция, Черна гора, Северна Македония, Сърбия
• Потенциални страни кандидатки за присъединяване към ЕС – Босна и Херцеговина, Кипър, Украйна, Грузия

Всеки победител получава 5000 евро, а на книгите им се предоставя подкрепа за финансиране на превода, както и промоция.

В 2022 г. присъждането на наградата е променено: дава се една главна награда и още пет заглавия биват специално отбелязвани.^[1][2]

•  Австрия: Паулус Хохгатерер, „Сладостта на живота“
•  Хърватия: Мила Павичевич, „Момиченце от късче лед и други приказки“
•  Франция: Еманюел Пагано, „Юношите от пещерата“
•  Унгария: Ноеми Сечи, „Комунистът Монте Кристо“
•  Ирландия: Карън Гилис, „Крайбрежни наноси“
•  Италия: Даниеле Дел Джудиче, „Подвижен хоризонт“
•  Литва: Лаура-Синтия Черняускайте, „Дихание към мрамора“
•  Норвегия: Карл Фруде Тилер, „Обкръжение“
•  Полша: Яцек Дукай, „Лед“
•  Португалия: Дулсе Мария Кардозо, „Моето опяване“
•  Словакия: Павол Ранков, „Случи се на първи септември (или в друг ден)“
•  Швеция: Хелена Хеншен, „В сянката на престъплението“

•  Белгия: Петер Терин, „Охранителят“
•  Кипър: Мирто Азина Хрониди, „Експериментът“
•  Дания: Ада Дьоруп, „Най-малкото съпротивление“
•  Естония: Тийт Алексеев, „Поклонничеството“
•  Финландия: Рику Корхонен, „Медицински роман“
•  Германия: Ирис Ханика, „Същината“
•  Люксембург: Жан Бек, „Аматьор“
•  Румъния: Разван Радулеску, „Теодосий Малкия“
•  Словения: Наташа Крамбергер, „Небеса в къпините : роман в случки“
•  Испания: Ракел Мартинес, „Сенки на еднорог“
•  Северна Македония: Гоце Смилевски, „Сестрата на Зигмунд Фройд“

•  България: Калин Терзийски, „Има ли кой да ви обича“
•  Чехия: Томаш Змешкал, „Любовно писмо, написано с клинопис“
•  Гърция: Костас Хадзиантониу, „Αγκριτζέντο“
•  Исландия: Офейгур Сигурдсон, „Сага за Йон“
•  Латвия: Инга Жолуде, „Mierinājums Ādama kokam“
•  Лихтенщайн: Ирен Ниг, „Човек сам словотвори местата си“
•  Малта: Имануел Мифсуд, „В името на Отца (и Сина)“
•  Черна гора: Андрей Николаидис, „Син“
•  Нидерландия: Родан ал-Халиди, „De autist en de postduif“
•  Сърбия: Елена Ленголд, „Панаирджийски фокусник“
•  Турция: Чилер Илхан, „Изгнание“
•  Великобритания: Адам Фулдс, „The Quickening Maze“

•  Австрия: Анна Ким, „Замразеното време“
•  Хърватия: Лада Жиго, „Рулетка“
•  Франция: Лоранс Плазне, „Любовта единствена“
•  Унгария: Виктор Хорват, „Турско огледало“
•  Ирландия: Кевин Бари, „City of Bohane“
•  Италия: Емануеле Треви, „Нещо писано“
•  Литва: Гедра Радвилавичуйте, „Šiąnakt aš miegosiu prie sienos“
•  Норвегия: Гюнстайн Баке, „Мод и Аюд“
•  Полша: Пьотр Пажински, „Пансионът“
•  Португалия: Афонсу Круш, „Куклата на Кокошка"
•  Словакия: Яна Беньова, „Кафене „Хиена“
•  Швеция: Сара Манхаймер, „Действието“

•  Белгия: Изабел Уери, „Мерилин обезкостена“
•  Босна и Херцеговина: Фарук Шехич, „Книга за Уна“
•  Кипър: Емилиос Солому, „Дневник на една изневяра“
•  Дания: Кристиан Банг Фос, „Смъртта кара Ауди“
•  Естония: Меелис Фриедентал, „Пчели“
•  Финландия: Катри Липсон, „Продавачът на сладолед“
•  Германия: Марица Бодрожич, „Маса от черешово дърво и стари чувства“
•  Люксембург: Тулио Форджиарини, „Amok – Eng Lëtzebuerger Liebeschronik“
•  Северна Македония: Лидия Димковска, „Резервен живот“
•  Румъния: Йоана Първулеску, „Животът започва в петък“
•  Словения: Габриела Бабник, „Сух период“
•  Испания: Кристиан Крусат, „Кратка теория за пътуването и пустинята“

•  Албания: Бен Блуши, „Отело, мавърът от Валона“
•  България: Милен Русков, „Възвишение“
•  Чехия: Ян Немец, „История на светлината“
•  Гърция: Макис Цитас, „Бог ми е свидетел“
•  Исландия: Одни Ейр Айварсдохтир, „Земя за заселване“
•  Латвия: Янис Йоневс, „Йелгава 94“
•  Лихтенщайн: Армин Йори, „Die dunkle Muse: Historischer Kriminalroman“
•  Малта: Пиер Мейлак, „Когато изпратим деня“
•  Черна гора: Огнен Спахич, „Глава, пълна с радост“
•  Нидерландия: Маренте де Моор, „Нидерландската дева“
•  Сърбия: Углеша Шайтинац, „Съвсем скромни дарове“
•  Турция: Биргюл Огуз, „Аха“
•  Великобритания: Иви Уайлд, „Всички птици пеят“

•  Австрия: Каролина Шути, „Някога навярно съм вървяла по мека трева“
•  Хърватия: Лука Бекавац, „Вилево“
•  Франция: Гаел Жос, „Последният пазител на Елис Айлънд“
•  Унгария: Едина Сворен, „Nincs, és ne is legyen“
•  Ирландия: Донал Райън, „Сърце на вятъра“
•  Италия: Лоренцо Амури, „Спиране на дишането“
•  Литва: Ундине Радзевичуйте, „Žuvys ir drakonai“
•  Норвегия: Ида Хегаси Хойер, „Извинявай“
•  Полша: Магдалена Парис, „Magik“
•  Португалия: Давид Машадо, „Средният индекс на щастие“
•  Словакия: Светлана Жучова, „Obrazy zo života M.“
•  Швеция: Сара Стридсберг, „Бекомберя – ода за моето семейство“

•  Белгия: Кристоф ван Херевей, „Искам да знаеш“
•  Босна и Херцеговина: Таня Ступар Трифунович, „Часовниците в стаята на мама“
•  Кипър: Андонис Георгиу, „Албум от истории“
•  Дания: Бьорн Расмусен, „Кожата е еластичната обвивка, обгърнала цялото тяло“
•  Естония: Пааво Мацин, „Дискотека „Гогол“
•  Финландия: Селя Ахава, „Неща, които падат от небето“
•  Германия: Бенедикт Уелс, „Краят на самотата“
•  Люксембург: Гаст Грьобер, „All Dag verstoppt en aneren“
•  Румъния: Клаудиу М. Флориан, „Vârstele jocului. Strada Cetăţii.“
•  Словения: Ясмин Б. Фрелих, „Na/pol“
•  Испания: Хесус Карраско, „Земята, по която стъпваме“
•  Северна Македония: Ненад Йолдески, „Всеки със своето езеро“

•  Албания: Руди Еребара, „Епосът на утринните звезди“
•  България: Ина Вълчанова, „Остров Крах“
•  Чехия: Бианка Белова, „Езерото“
•  Гърция: Калия Пападаки, „Δενδρίτες“
•  Исландия: Халдоура Тородсен, „Двоен прозорец“
•  Латвия: Освалдс Зебрис, „В сянката на Петльов връх“
•  Малта: Уалид Набхан, „Изселване на щъркели“
•  Черна гора: Александър Бечанович, „Аркьой. Илюзорен алманах“
•  Нидерландия: Джамал Уариаши, „Глад“
•  Сърбия: Дарко Тушевлякович, „Бездна“
•  Турция: Сине Ергюн, „Baştankara“
•  Великобритания: Санджив Сахота, „Годината на бягствата“

•  Австрия: Лаура Фройдентхалер, „Geistergeschichte“
•  Финландия: Пия Лейно, „Раят“
•  Франция: Софи Дол, „В голямата обществена пералня“
•  Унгария: Рика Ман-Вархеди, „Магнитният хълм“
•  Грузия: Бека Адамашвили, „В тази книга всички умират“
•  Гърция: Никос Хрисос, „Καινούργια μέρα“
•  Ирландия: Джен Карсън, „Подпалвачите“
•  Италия: Джовани Дозини, „E Baboucar guidava la fila“
•  Литва: Дайна Ополскайте, „Dienų Piramidės“
•  Полша: Марта Дзидо, „Frajda“
•  Румъния: Татяна Тибулек, „Grădina de sticlă“
•  Словакия: Ивана Добраковова, „Matky a kamionisti“
•  Украйна: Галина Шиян, „за спиною“
•  Великобритания: Мелиса Харисън, „All Among the Barley“

•  Белгия: Натали Сковронек, „La carte des regrets“
•  Босна и Херцеговина: Лана Басташич, „Uhvati zeca“
•  Хърватия: Маша Коланович, „Poštovani kukci i druge jezive priče“
•  Кипър: Ставрос Христодулу, „Τη μέρα που πάγωσε ο ποταμός“
•  Дания: Аста Оливия Норденхоф, „Penge på lommen“
•  Естония: Мидлум (Мад Луига), „Poola poisid“
•  Германия: Матиас Наврат, „Der traurige Gast“
•  Косово: Шпетим Селмани, „Libërthi i dashurisë“
•  Люксембург: Франсис Кирпс, „Die Mutationen“
•  Черна гора: Стефан Бошкович, „Ministar“
•  Северна Македония: Петър Андоновски, „Страв од варвари“
•  Норвегия: Мария Наваро Скарангер, „Bok om sorg“
•  Испания: Ирен Сола, „Canto jo i la muntanya balla“

•  Албания: Том Кука (Енкел Деми), „Flama“^[3]
•  Армения: Арам Пачян, „P/F“
•  България: Георги Бърдаров, „Absolvo te“^[4]
•  Чехия: Луси Фаулерова, „Smrtholka“
•  Исландия: Сигрун Палсдотир, „Delluferðin“
•  Латвия: Лаура Виноградова, „Upe“
•  Малта: Лара Калеха, „Kissirtu kullimkien“
•  Нидерландия: Герда Блийс, „Wij zijn licht“
•  Португалия: Фредерико Педрейра, „A Lição do Sonâmbulo“
•  Сърбия: Деян Тиаго-Станкович, „Zamalek“
•  Словения: Аня Мугерли, „Čebelja družina“
•  Швеция: Максим Григориев, „Europa“
•  Тунис: أمين الغزي (Амин Ал Гоци), „2011 زندالي ليلة 14 جانفي“

Награден:

• Грузия: Ива Пезуашвили, ბუნკერი

Специално отбелязани:

• Белгия: Геа Схьотерс, Trofee
• Босна и Херцеговина: Сраджана Нина Перкович, U jarku
• Ирландия: Тайг Мак Донагайн, Madame Lazare
• Испания: Хакобо Бергарече, Los días perfectos
• Украйна: Евгения Кузнецова, Спитайте Мієчку

Награден:^[5]

• Хърватия: Мартина Видаич, Stjenice

Специално отбелязани:

• Кипър: Хари Спану, Φυλάκιο
• Естония: Тънис Тоотсен, Ahvide pasteet. Ühe ahvi mälestusi ja mõtteid
• Финландия: Иида Раума, Hävitys
• Франция: Мо Симоно, L’heure des oiseaux
• Косово: Аг Аполони, Kësulëkuqja, përrallë për të rritur

Забележка: Произведенията дадени в оригинал и курсив не са издавани в България.

• Официален сайт на Наградата за литература на Европейския съюз

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата European Union Prize for Literature в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контрол NKC

Портал „Литература“