Наум Шопов
Наум Шопов | |
български актьор | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Актьорска кариера | |
Активност | от 1957 г. |
Семейство | |
Майка | Мара Шопова |
Съпруга | Невена Симеонова |
Деца | Христо Шопов Лиза Шопова |
Уебсайт |
Наум Христов Шопов е български филмов и театрален актьор.
Биография
Роден е на 27 юли 1930 година в град Стара Загора, България, в семейство Мара Шопова (по баща Делчева) и Христо Шопов, бежанец от Смърдеш, Костурско. Завършва гимназия в Стара Загора. Играе в театрите в Стара Загора (1948 – 1950), Пловдив (1952 – 1958), Бургас (1967 – 1968) и София – Театър на Народната армия (1958 – 1975, с прекъсване) и Народния театър (от 1985).
Участва в няколко десетки филми и театрални постановки. Най-известните филми, в които се е снимал, са: „Цар и генерал“ (1966), „Случаят Пенлеве“ (1968), „Крадецът на праскови“, „Иконостасът“ (по романа на Димитър Талев „Железният светилник“, режисьори Тодор Динов и Христо Христов), „Инспекторът и нощта“, „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (1970), „Трета след слънцето“ (1975), „Топло“, „Вилна зона“, сериалът „Капитан Петко Войвода“ (1981), „Константин Философ“ (1983), „Граница“, и други.
През 2007 година получава награда за цялостно творчество на фестивала „Златен витяз“ в Москва. През 2010 година е удостоен и с Държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“.[1] На Стената на славата пред Театър 199 има пано с отпечатъците му.
Шопов умира на 81-годишна възраст на 18 април 2012 година след дълго боледуване. Погребан е в Централните софийски гробища.[2]
Съпруг е на актрисата Невена Симеонова. Децата им Христо Шопов и Лиза Шопова също са актьори.
Награди и отличия
- Награда за най-добро актьорско изпълнение на Международния кинофестивал в Карлови Вари (1966).
- Заслужил артист (1974).
- Димитровска награда (1980).
- Народен артист (1986)
- Държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ (2010).
Театрални роли
- „Делото Дантон“ (1978) (Станислава Пшибишевска, реж. Анджей Вайда)
- „Дните на семейство Турбини“ (Михаил Булгаков) (1978) – Алексей Турбин
- „Напразни усилия на любовта“ (1975) (Уилям Шекспир)
- „Животът е сън“ (Калдерон де ла Барка), Театър на Армията, София – Кралят
Телевизионен театър
- „Прерия“ (1992) (от Борис Априлов, реж. Петко Радилов) – Емил
- „Лисичета“ (1975) (Лилиан Хелман)
- „Убийство в библиотеката“ (1975) (Брягинский и Рязанов)
- „Малтийският евреин“ (1970) (Кристофър Марлоу)
- „Белият лъч“ (1970) (Олга Кръстева)
- „Щрихи от образа на Ленин“ (1970) (Максим Горки и С. Алексиев)
- „Искрици от огнището“ (1967) (Николай Хайтов)
- „Бягство в новогодишната нощ“ (1964) (Михаил Тонецки)
Филмография
Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
---|---|---|---|---|
2012 | Инкогнита | България/Русия | проф. Исак Давидович | |
2007 | Кратка история | стария жокей Сандо | ||
2007 | Деца от восък („Children of Wax“) |
Германия/България/Италия | Мустафа | |
2006 | Приятелите ме наричат Чичо (тв) | Тото | ||
2006 | Врабците през октомври | 8 (тв версия) | ангелът | |
2005 | Грешница | |||
1999 | Магьосници (тв сериал) |
4 | злия магьосник | |
1998 | Вагнер | бригадирът/поп Пешо/слепец просяк/продавач на близалки | ||
1997 | Рекет („Il Racket“) Гражданинът въстава (алтернативно заглавие) |
6 | Италия | |
1996 | Горски дух | гражданинът | ||
1995 | Езерното момче (тв) | вуйчото | ||
1994 | Граница | България/Франция | капитанът | |
1994 | Честна мускетарска | Дьо Гренвил | ||
1993 – 1995 | Полицаи и престъпници (тв сериал) |
3 | полковник, началник на следствен отдел в полицията (в I серия: „Голямата ченгеджийница“) | |
1991 | Мълчанието | историкът доцент | ||
1991 | Бащата на яйцето (тв сериал) |
4 | България/Алжир | генерал Фето |
1991 | О, Господи, къде си? | бащата Марин Стефанов – Маринката | ||
1991 | Онова нещо | Филипов | ||
1990 | Тишина | Никола Петров | ||
1988 | „Екехард“ („Ekkehard“) |
6 | (в IV серия: „Es ist Krieg“) | |
1989 | Завръщане | Богдан | ||
1989 | Заплахата | |||
1988 | Вечери в Антимовския хан (тв сериал) |
2 | Киро Котомана | |
1987 | Каменната гора (тв) | журналист | ||
1986 | Ешелоните | Йосиф Леви | ||
1985 | Скакалци | |||
1985 | Горски хора | следователят Гаврилов | ||
1985 | Не се сърди, човече | Владов | ||
1985 | Денят не си личи по заранта (тв сериал) |
6 | Уилям Сеймур, резидент на ЦРУ (в 6 серии: I, II, III, IV, V, VI) | |
1985 | Константин Философ | 2 | логотетът Теоктист | |
1983 | Голямата игра („Большая игра“) (тв сериал) |
6 | СССР/България | Майкъл Уелш, заместник-директор на ЦРУ |
1983 | Константин Философ (тв сериал) |
6 | логотетът Теоктист | |
1983 | За госпожицата и нейната мъжка компания | Петросян | ||
1981 | Под едно небе („Под одним небом“) |
СССР/България | Ангел Найденов | |
1981 | Капитан Петко войвода (тв сериал) |
12 | Халид паша
| |
1979 | Роялът | Тодоров | ||
1978 | По дирята на безследно изчезналите (тв сериал) |
4 | генерал Иван Вълков | |
1980 | Заплахата | виладжията | ||
1979 | Бедният Лука | Лука | ||
1978 | Топло | журналистът | ||
1978 | Рàли | 2 | България/СССР | Томру Агаса |
1977 | Завръщане от Рим (тв сериал) |
5 | България/Италия | архитект Карев |
1976 | Войници на свободата „Солдаты свободы“) (тв сериал) |
4 | СССР/България/Унгария/ГДР/Полша/Румъния/Чехословакия | цар Борис III (като Н. Шопов в 1 серия: I) |
1976 | Допълнение към Закона за защита на държавата | |||
1975 | Вилна зона | баджанакът Минчо Минчев | ||
1974 | Дубльорът | Боян Панов | ||
1974 | Вечни времена | Иларион | ||
1973 | Нона | Милевски | ||
1973 | Бялата одисея | капитан Стоевски | ||
1972 | Трета след Слънцето | 2 | странникът, Лен | |
1971 – 1972 | Това спокойно всекидневие (тв сериал) |
3 | д-р Александър Карастоянов, зъболекар | |
1971 | Комитетът на 19-те („Комитет девятнадцати“) |
СССР | Асеверо | |
1971 | Няма нищо по-хубаво от лошото време | Конрад Райман | ||
1971 | Демонът на империята (тв сериал) |
10 | Нафъз ага – Лисицата, племенник на матисарифа | |
1971 | Гола съвест | затворник | ||
1971 | Златният мираж | Пърси | ||
1970 | Князът | Хан Чоки | ||
1969 | Скорпион срещу Дъга | полковник Тодоров | ||
1969 | Иконостасът | Таке | ||
1968 | Случаят Пенлеве | 3 нов. | майор Ранко Иванов, о. з. полковник Ранко Иванов | |
1968 | Небето на Велека | Цветан | ||
1967 | Ако не иде влак | инструкторът Димо | ||
1967 | Изгонен от рая | музикантът | ||
1966 | Цар и генерал | цар Борис III | ||
1965 – 1974 | Произшествие на сляпата улица (тв сериал) |
6 | капитан Милев | |
1965 | До града е близо | Златев | ||
1965 | Вълчицата | Кирилов, преподавател по физкултура в детска изправителна колония | ||
1964 | Невероятна история | |||
1964 | Крадецът на праскови | Дьо Гревил, пленен френски офицер | ||
1963 | Инспекторът и нощта | лейтенантът | ||
1962 | Двама под небето | дървеният философ от Павел баня (не е посочен в надписите на филма) | ||
1960 | Бедната улица | Жорж |
като режисьор:
Година | Филми |
---|---|
1972 | Хляб |
като сценарист:
Година | Филми |
---|---|
1972 | Хляб |
Родословие
Христо Шопов (? – 1947) | Мара Шопова (1894 – 1980) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Наум Шопов (1930 – 2012) | Невена Симеонова (1937 – 2013) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Христо Шопов (р. 1964) | Мариана Станишева | Лиза Шопова (р. 1970) | Христо Мутафчиев (р. 1969) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Наум Шопов (р. 1993) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Библиография
- Георги Тошев. Наум Шопов: Личен разговор. Бележки от един живот. София: Сиела, 2010, 144 с.
Източници
- ↑ Премиерът Бойко Борисов връчи държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ за 2010 г., която тази година беше присъдена на актьора Наум Шопов // Министерство на културата, 09.11.2010. Посетен на 16.02.2016.
- ↑ Парцел 1 // София помни. Посетен на 2022-09-03.
Външни препратки
- Наум Шопов в kino.dir.bg
- ((en)) Наум Шопов в Internet Movie Database
|