Нектарина
| Prunus persica var. nucipersica | ||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||
C.K.Schneid., 1906 | ||||||||||||||||||||||||
| Prunus persica var. nucipersica в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Нектарината (Prunus persica var. nucipersica) е подвид на обикновената праскова, чиито плодове се характеризират с гладка, подобна на слива, кожа.
Разновидности
- P. vulgaris var. roseflorae Riab. – с големи розови цветове
- P. vulgaris var. campanuleflorae Rjab. – с камбановидни цветове
Nectacot е хибрид на нектарина с кайсия, откъдето произлиза и името му (Nectarine & Apricot).
Сортовете нектарини са представени от различни еколого-географски и помологични групи, подгрупи и екотипове.[1]
Произход
В класификацията на сортовете праскови от D. Onderdonk[2] и в последващата класификация от D. Ordendonk и R. Price,[3] нектарината изобщо не се споменава.
Нектарината е мутация на праскова.[4] Първото писмено споменаване на нектарините е от 1616 г. в Англия, но те вероятно са били отглеждани много по-рано от това в Централна Азия. В края на 20-и век, когато се появяват едроплодните (до 200 g) сортове с жълто месо, нектарините стават много популярни
Разпространение
Основните производители на нектарини са средиземноморските страни: бивша Югославия, Италия, Израел, Кипър, Гърция, Тунис.
Нектарините са по-устойчиви на болести и вредители от обикновената праскова. Разработени са зимоустойчиви сортове, които могат да се отглеждат в Северен Кавказ.
Употреба
Плодовете се консумират пресни, използват се в десерти и конфитюри, за производството на консервирани компоти. В необработен вид са нетрайни. Плодът е богат на витамин А и витамин C.
| Нектарина Nectarines, raw (Хранителна стойност за 100 g продукт) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Галерия
-
Цвят -
Плодове -
-
-
Бяла нектарина
Бележки
- Вульф Е. В., Малеева О. Ф. Мировые ресурсы полезных растений/Справочник. Ботанический институт АН СССР им. В. Л. Комарова. Л.: „Наука“, 1969 г. 565 с., илл.
Източници
- ↑ Шоферистов Е. П. Эколого-географическая и помологическая классификация сортов нектарина // Сборник научных трудов Государственного Никитского ботанического сада, 140. 2015. с. 55 – 76.
- ↑ Zielinski Q. B. Systematic Pomology. Canada, Modern, 1977.
- ↑ Шоферистов Е.П. Происхождение, генофонд и селекционное улучшение нектарина. Ялта, дис. доктора биологических наук, 1995. с. 56.
- ↑ Nektarin в Nationalencyklopedin, посетен 7 септември 2017
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Нектарин“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
