Нинджуцу

Нинджуцу (忍術^?), понякога се използва взаимнозаменяемия модерен термин Нинпо (忍法^?),^[1] е стратегия и набор от техника за водене на нетрадиционни бойни дествия, партизанска война и шпионаж, извършвани от намни войници наричани нинджи във феодална Япония.

Нинджицу може да се отнасят и до:

• Съвременни школи по Нинджуцу – модерни школи по бойни изкуства, които претендират, че са последователи на тези традиции.
• Нинджа в популярната култура – измислени образи, базирани на бойни изкуства, легенди и фолклор от японска култура.

Нинджуцу означава две неща – „изкуството да се прикриваш“ и „търпение“.^[2] Вместо да говорят за „нинджицу“, средновековните автори използват термина „канте-но джицу“, означаващ именно „изкуството на шпионажа“.^[3]

Японските историци свързват началото на нинджицуто с влиянието на прочутия китайски трактат „Изкуството на войната“ от Сун Дзъ, писан около V в.пр.Хр. В Япония тези текстове се четат доста по-късно - вероятно VII в.сл.Хр.^[4]

Недалеч от столицата Киото, в провинцията Ига и Кога имало мнозина дзи-дзамураи и след годините Онин (1467-1477) те съдали свои обединения (то), които се занимачат с кражби и грабежи. Мнозина от тях стават майстори на конте-но джицу и започнали да бъдат наемани от враждуващите помежду си даймио.^[3]

-Произлиза от аскета Ен-не от клана Озуну, по времето на император Тен-чи (662-671)г.

• Мелвил, Робърт. Нинджа // „Сенките на мрака: Нинджа, Асасини, Черният орден“. София, ICON, 2007. ISBN 978-954-8517-42-3. с. 7-160. (на български)

Тази пояснителна страница насочва към статии със сходни заглавия. Ако сте дошли тук чрез някаква вътрешна препратка, може да я промените така, че да сочи направо към подходящата статия.