Омелян Прицак

Омелян Прицак Омелян Йосипович Пріцак
Професор по украинска история в Харвардския университет
Роден	7 април 1919 г. Лука, Самбирска област, Западноукраинска народна република, днес Украйна
Починал	29 май 2006 г. (87 г.) Бостън, САЩ
Погребан	Киев, Украйна
Учил в	Лвовски университет Гьотингенски университет Хумболтов университет на Берлин
Научна дейност
Работил в	Харвардски университет
Омелян Прицак в Общомедия

Омелян Йосипович Прицак (на украински: Омеля́н Йосипович Пріца́к) е първият професор по украинска история в Харвардския университет и основател и първи директор (1973–1989) на Украинския изследователски институт към Харвардския университет. Последовател е на проф. Михаил Хрушевски, основател на украинската научна историография.^[1]

Прицак е роден на 7 април 1919 г. в село Лука, Самбирска област, Западноукраинска народна република.

Завършва гимназиалното си образование в полската „Първа гимназия“ в Тернопол, където в продължение на няколко години е единственият украински ученик. Висшето си образование, в което се концентрира върху украинска и с времето тюркска история и филология, следва в Лвовския университет, Украинската академия на науките в Киев и, след Втората световна война (по време на която най-напред е войник в Червената армия, а след това остарбайтер) в Берлинския и Гьотингенския университети. От последния получава докторска титла през 1948 г. ^[2]

През учебната година 1960/61 Прицак е поканен да посети Харвардския университет, където се връща през 1964 г., за да стане професор по лингвистика и тюркология през 1964 г. При пристигането си в Кеймбридж, Прицак вече е международно признат специалист в историческа и сравнителна тюркска и алтайска лингвистика и водещ авторитет по история и култура на Евразийската степ. Той е първият учен, който решава проблема за наследството на тюркските владетели, особено първата тюркска ислямска династия на Караханидите. В Харвард той обръща все повече внимание на анализа на украинското минало в по-широк контекст, ползвайки знанията си по релевантни ориенталски езици, за да допълни историята с дотогава непознати или недостатъчно застъпени материали. ^[2]

През 1967 г. Прицак предлага създаването на здрава основа за развитието на украински изследвания в Харвард посредством основаването на три катедри (история литература и филология) и изследователски институт. Проектът е завършен благодарение на усилията на Украинския фонд за изследвания (Ukrainian Studies Fund), който събира необходимите средства от украинската диаспора в Северна Америка. Украинският изследователски институт е основан през 1973 г. и Прицак става първият му директор. През 1975 г. е избран за Хрушевски директор по украинска история. ^[2]

След пенсионирането си през 1989 г., Прицак работи усилено за възстановяването на академичните исторически изследвания в постсъветска Украйна, прекарвайки все повече време там (въпреки сериозни сърдечни проблеми, поради които е опериран още през 1977 г.). Той е първият избран чуждестранен член на Украинската академия на науките и възстановява Института за ориенталски изследвания в Киев, въвеждайки нови университетски програми в това и много други занемарени полета на историческите изследвания. ^[2]

Трудовете на Прицак трансформират разбирането за източнославянска история, за която той показва, че е историята на мултиетническо и мултиезиково общество. ^[2]

Омелян Прицак умира на 29 май 2006 г. в Бостън, Масачузетс, САЩ. ^[2]

• The origins of the Old Rus' weights and monetary systems: Two studies in Western Eurasian metrology and numismatics in the seventh to eleventh centuries. Cambridge, Mass.: Distributed by Harvard University Press for the Harvard Ukrainian Research Institute, 1998.
• From Kievan Rus' to modern Ukraine: Formation of the Ukrainian nation (with Mykhailo Hrushevski and John Stephen Reshetar). Cambridge, Mass.: Ukrainian Studies Fund, Harvard University, 1984.
• Khazarian Hebrew documents of the tenth century. (with Golb, Norman Ithaca: Cornell University Press, 1982.
• „The Polovcians and Rus'“ (Journal Article in Archivum Eurasiae medii aevi), 1982.
• The origin of Rus'. Cambridge, Mass.: Distributed by Harvard University Press for the Harvard Ukrainian Research Institute, 1981.
• Studies in medieval Eurasian history London: Variorum Reprints, 1981.
• On the writing of history in Kievan Rus. Cambridge, Mass.: Ukrainian Studies Fund, Harvard University, 1980.
• „The Khazar Kingdom's Conversion to Judaism.“ (Journal Article in Harvard Ukrainian studies, 1978)
• The Pechenegs: A Case of Social and Economic Transformation (Journal Article in Archivum Eurasiae medii aevi), 1975
• „Two Migratory Movements in the Eurasian Steppe in the 9th-11th Centuries“. (Conference Paper in Proceedings: Proceedings of the 26th International Congress of Orientalists, New Delhi 1964, Vol. 2)
• The Decline of the Empire of the Oghuz Yabghu (Journal Article in Annals of the Ukrainian Academy of Arts and Sciences in the United States), 1952.
• Die Bulgarische Fürstenliste, Wiesbaden 1955.

Прицак има два брака – с Нина Николаевна Молденхауер, с която има дъщеря и Лариса Хвоздик Прицак. ^[2]

Нормативен контрол BNE BNF CiNii FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN NKC NLG Open Library PLWABN SNAC IdRef VIAF WorldCat

Портал „Биографии“          Портал „Наука“          Портал „История“          Портал „Украйна“          Портал „САЩ“