Пушкински музей (Москва)

Пушкински музей
Государственный музей изобразительных искусств имени А. С. Пушкина
Художествена галерия в Русия
Пушкинският музей в Москва
55.747° с. ш. 37.606° и. д.
Местоположение в Москва
МестоположениеМосква
Основан1898
ОснователИван Цветаев
АрхитектРоман Клайн
Допълнителна информация
ДиректорМарина Лошак
АдресМосква, Волхонка, 12
Сайтhttps://pushkinmuseum.art/
Пушкински музей в Общомедия

Пушкинският музей в Москва (Государственный Музей Изобразительных Искусств имени А.С. Пушкина – бивш Музей Изящных искусств имени Александра III) е сред най-големите руски музеи за европейско и световно изкуство.

Разположен е в центъра на Москва, на ул. „Волхонка“ 12, недалеч от Московския кремъл и в непосредствена близост до Храма на Христос-Спасителя. Открит е през 1912 г.

Притежава експозиции на древноегипетска, старогръцка и древноримска култура; скулптура и живопис от европейското средновековие и Ренесанс, както и по-модерно изкуство (силно присъствие на импресионизма).[1]

Началото

Музеят е създаден на мястото на „Кабинета по изящни изкуства и античност“ към Московския университет като учебно-спомагателно и обществено хранилище на копия и отливки на класически произведения на световното изкуство. Инициатор за създаването на музея през 1893 г. е професорът от Московския университет И. В. Цветаев (баща на поетесата Марина Цветаева), който е и пръв директор на музея (1911 – 1913). Той убеждава младия милионер Юрий Нечаев-Малцев в нуждата от такъв музей, така последният финансира проекта.

Церемонията по полагане на основите на музея се извършва на 17 август 1898 г. Проектът на музея е дело на архитекта Роман Клайн (1858 – 1924) и инженера Владимир Шухов. Сградата е построена през 1904 година. Експонатите (гипсови отливки и други копия) започват да се поръчват от 1890 г. в чуждестранни ателиета по форми, снети непосредствено от оригинала. В допълнение през 1909 г. Цветаев получава от египтолога Владимир Голенишчев колекция от древноегипетски оригинали, както и 12 ранноиталиански платна, дарени от дипломата Шчукин, генерален консул в Триест. Официалното откриване на Музея за изящни изкуства Александър III става на 31 май 1912 г.

През годините

Клод Моне, „Карнавал на Булеварда на капуцините“

След 1918 г., когато столицата на Русия се премества в Москва, хиляди експонати от Ермитажа се прехвърлят в Пушкинския музей. Тези картини съставляват ядрото от произведения на западноевропейското изкуство в музея. То се допълва от многобройни частни колекции. В допълнение се прехвърлят много картини от западноевропейски автори от музея Румянцев и Третяковската галерия.

През Втората световна война експозицията на музея е евакуирана в Новосибирск. Сградата на музея търпи сериозни щети при бомбардировките, но още през 1944 г. започва нейното реставриране. Тук след войната се съхраняват в продължение на 10 години колекцията на Дрезденската картинна галерия преди да бъдат върнати обратно в Дрезден. След войната в музея пристигат много експонати от откритата от Хайнрих Шлиман древна Троя.

След 1948 г. експозицията на Музея за ново западно изкуство е разделена между Москва и Ленинград. Повече от 300 картини и 60 скулптури от западноевропейски и американски автори от края на 19 и началото на 20 век попадат в Пушкинския музей, между които много произведения от френския импресионизъм и постимпресионизъм, включвайки топ-произведения на Пабло Пикасо, Анри Матис, Пол Сезан, Винсент ван Гог и Пол Гоген.

Експозиция

Колекцията на музея представлява един характеристичен разрез на историята на западноевропейското изкуство. По-долу са изброени най-изявените художници без претенция за изчерпателност.

Италианска живопис от 13 до 18 век

Перуджино, „Мария с младенеца“

Испанска живопис

  • Хусепе де Рибейра (апостол Яков Стари, Свети Антоний)
  • Бартоломе Естебан Мурильо (Малката продавачка на плодове)
  • Франсиско Сурбаран (Малкият Христос, Мария с младенеца)
  • Антонио Переда

Старохоландска живопис

  • Корнелис Енгелбрехтсен
  • Михиел Ситов (Носенето на кръста)
  • Хери мет де Блес (Пътят към Голгота)
  • Адриан Исенбрант
  • Йос ван Клеве
  • Антонис Мор
  • Адриан Кей
  • Йоахим Бюкелар (На пазара)
  • Ян Госарт (Портрет на мъж)

Фламандска живопис от 16 и 17 век

Холандска живопис от 17 век

Рембранд, „Седяща стара жена“
  • Дирк Халс
  • Хендрик Аверкамп (Пързаляне с кънки)
  • Ян ван Гойен (изглед от река Ваал при Неймеген)
  • Саломон ван Рьойсдал (Речен пейзаж, Преминаване през реката)
  • Якоб ван Ройсдал (Изглед към село Егмонд)
  • Ян Бот
  • Симон де Влигер
  • Паулус Потер
  • Ян Стен (Селска сватба, Весела компания)
  • Адриан ван Остаде (Селски празник, Свирачът на флейта)
  • Габриел Метсю (Работещо момиче, Дует)
  • Герард Терборх (Час по музика)
  • Питер де Хоох (Утрото на един млад мъж, Болното дете)
  • Емануел де Вите (Пазар на пристанището, Църковен интериор)
  • Вилем Хеда
  • Вилем Калф
  • Рембранд (Изгонването на търговците от храма, Неверни Тома, Възрастна жена)
  • Карел Фабрициус (Хера)

Немска живопис

Английска живопис

Френска живопис от 17 и 18 век

Френска живопис от 19 век

Едгар Дега, „Танцьорки в синьо“

Европейска живопис от 20 век

Източници

  1. ↑ История Музея // Официальный сайт (старая версия). Государственный музей изобразительных искусств имени А. С. Пушкина. Архивиран от оригинала на 2018-07-08.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Государственный музей изобразительных искусств имени А. С. Пушкина“ и страницата Puschkin-Museum Moskau в Уикипедия на руски и немски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни