П-700 „Гранит“

П-700 „Гранит“ Класификация на НАТО: SS-N-19 Shipwreck
Ескиз на противокорабната ракета П-700 „Гранит“
Обща информация
Произход	СССР
Вид	противокорабна ракета
История на производство и служба
Изобретател	Владимир Челомей
Създаване	1969 – 1983 г.
Производител	НПО машиностроене (OKB-52)
Производство	1985 – 1992 г.
На въоръжение	19 юли 1983[1] – понастоящем
На служба при	СССР  Русия
Габаритни характеристики
Маса	7000 kg
Дължина	10 m
Диаметър	0,85 m
Технически характеристики
Двигател	вероятни турбореактивни и въздушно-въздушни двигатели
Бойна глава	взривна, ядрена
Взривна мощност	500 kt
Обсег	625 km
Скорост	1,6 M (ниска надморска височина) 2,5+ M (голяма надморска височина)
Насочване	инерционно насочване, активно радарно насочване и система за сателитно насочване
Платформа	подводници от клас „Оскар“, боен крайцер от клас „Киров“ и самолетоносач от клас „Кузнецов“.
П-700 „Гранит“ в Общомедия

ПКР П-700 на комплекса ракетно оръжие „Гранит“ (УРАВ ВМФ – 3М45, според класификацията на НАТО: SS-N-19 „Shipwreck“ („Корабокрушение“)) е крилата противокорабна ракета (ПКР) с далечно действие, предназначена за борба с мощни корабни групировки, вкл. и авионосни.

При създаването на комплекса за първи път е използван подхода за взаимна връзка между три елемента: средствата за целеуказание (във вид на космически апарати), носителя и ПКР. Създаденият комплекс получава възможност да решава най-сложните задачи в морския бой като огнево средство на самостоятелен носител.

Също е възможно да бъде използван и за унищожаване на брегови цели.^[2]

Работите по създаването на далекобойна свръхзвукова крилата ракета с подводен старт в СССР започват с постановлението на ЦК на КПСС и Съвета на Министрите на СССР №539 – 186 от 10 юли 1969 г. в ЦКБМ МОМ. Към това време на въоръжение при подводните лодки вече се намира свръхзвуковата крилата ракета П-6; но изстрелването ѝ е възможно само от повърхността, което силно увеличава уязвимостта на подводниците, и с оглед демаскиращия ефект на ракетния залп подлага лодката на значителен риск. Освен това, П-6, проектирана още в края на 1950-те г., десетилетие по-късно вече не отговаря на изискванията по скорост, далечина и височина на полет.

Разработката на новата крилата ракета с подводен старт е инициирана паралелно със създаването на развитието на П-6 – крилатата ракета П-500 „Базалт“, с която е планирано превъоръжаването на съществуващите носители. Обаче П-500 „Базалт“ също е непригодна за подводен пуск. Необходимо е създаването на напълно нова ракета. Проекта получава обозначението П-700 „Гранит“. Впоследствие е взето решение разработката на новата ракета да бъде с използване не само от подводници, а и от надводни кораби, дублирайки по този начин разработката на П-500.

Етапа на полетно-конструкторските изпитания на ракетата протича от ноември 1975 г. Държавните изпитания на комплекса „Гранит“ са в периода от 1979 до юли 1983 г. С постановление на ЦК на КПСС и СМ на СССР №686 – 214 от 19 юли 1983 г. комплекса е приет на въоръжение за следните кораби:

• атомните подводници проекти 949 „Гранит“ и 949А „Антей“;
• тежките атомни ракетни крайцери проекти 1144 „Орлан“ и 1144.2 „Орлан“;
• тежките авионосни крайцери проект 1143.5 „Кречет“.

Съществуват проекти и за други носители, които обаче не са реализирани.

Ракетата П-700 „Гранит“ има пурообразна форма с пръстеновиден въздухозаборник в предния край и сгъваемо кръстовидно опашно оперение. Късото крило с голяма стреловидност, разгъващо се след пуска, е поставено в централната част на фюзелажа.

В движение ракетата се привежда от разположения по централната ос турбореактивен двигател КР-21-300. Изстрелването на ракетата се осъществява под вода с помощта на разположен зад ракетата блок от четири твърдогоривни ускорителя. Ракетата се съхранява в херметичен транспортно-пусков контейнер със сгънати крила и оперение, въздухозаборника е прикрит от куполообразен обтекател. Преди старта установката се запълва със забордна вода (тази процедура се използва и на надводните кораби с цел избягване на повреди по установката от стартовите газове), след което се включва ускорителя, който изтласква ракетата от шахтата и я издига на повърхността на водата. Във въздуха обтекателя на въздухозаборника пада, крилата и оперението се разгъват, използвания ускорител се отделя и ракетата продължава полета с помощта на маршевия двигател.

Ракетата носи бойни части от различни типове^[3]. Това може да бъде или полубронебойната (фугасно-проникваща) бойна част с тегло от 584 – 750 кг^{[Коментари 1]}, или тактическа ядрена с тротилов еквивалент до 500 килотона. Понастоящем във връзка с международните договори за забраната на ядрените крилати ракети с морско базиране, всички П-700 носят само конвенционални бойни части.

Насочването на ракетата се осъществява с помощта на активна радиолокационна глава за самонасочване. Бордовата автономна селективна система за управление на ПКР е построена на основата на трипроцесорна бордова цифрова изчислителна машина (БЦИМ) с използване на няколко информационни канала, което позволява успешен полет в сложна наситена от шумове обстановка и определянето на истинските цели на фона на смущенията. При групов пуск на ракети (залп), ракетите, откриват противника със своите глави за самонасочване, обменят си информация, идентифицират и разпределят целите според техните размери, взаимно разположение и други параметри. В БЦИМ са заложени електронните данни за съвременните класове кораби; тактически сведения, за например, типа ордери на корабите, което позволява на ракетата да определи, че пред нея има конвой, авионосна или десантна група, и да атакува главните цели в нейния състав; данни за противодействията със средствата на радиоелектронна борба на противника, способни с поставянето на смущения да отвеждат ракетите от целта; тактически маневри за уклонение от огъня на средствата за противовъздушна отбрана.

За повишаване на бойната устойчивост П-700 носи станция за поставяне на радиосмущения 3Б47 „Кварц“ и устройства за пускане на диполни отражатели и лъжливи цели.

Ракетите се пускат от контейнерни наклонени пускови установки СМ-225 (за подводните лодки) или СМ-233 (за надводните кораби), разположени под палубата на кораба-носител под ъгъл 60 градуса. Преди старта, за намаляване на термичните натоварвания върху пусковата установка, контейнера се запълва със забордна вода^[3].

При стрелба на големи далечини (над 100 – 120 км), ракетите се издигат на височина 14000 – 17000 метра и изпълняват по-голямата част от полета на нея за да се снижи съпротивлението на въздуха (и, съответно, разхода на гориво) и да се увеличи радиуса на откриване на целите от ГСН^{[Коментари 3]}. Открили целта, ракетите провеждат идентификация, разпределят между себе си целите и след това се снижават до височина 25 метра, скривайки се зад радиохоризонта^[4] от радарите на кораба-носител, след което летят на ниска височина с изключени ГСН, включвайки ги отново едва за точното насочване непосредствено преди атаката. Атаката на съединение се организира така, че поражението на второстепенните цели става само след унищожаването на приоритетните, и така, че една цел не се атакува с повече от необходимите за нейното поразяване число ракети. При това ПКР използват програмирани тактически маневри за отклонение от огъня на средствата за противовъздушната отбрана, а също използват бордовите си средства за радиоелектронно противодействие.

Тъй като по време за полета на ракетата на голяма далечина е значително, и целта може да излезе отвъд границите на радиуса на засичане на ГСН на ракетата, а комплекса се нуждае от точно целеуказание, осъществявано от авиационния комплекс „Успех“ на самолетите Ту-95РЦ или вертолетите Ка-25Ц, или космическия комплекс за разузнаване и целеуказание МКРЦ „Легенда“^{[Коментари 4]} Потенциално, ракетата също може да се използва за поражение на наземни цели, но поради липсата у ракетата на оборудване за полет на малка височина над суша, в такъв режим ракетата осъществява целия полет на голяма височина и е лека мишена за средствата на ПВО.

Опита от бойната и оперативната подготовка на ВМФ показва, че голямата маса и високата скорост на ракетите на комплекса затрудняват тяхното поражение със зенитни ракети от противника.^[5]

Ракетата нито веднъж не е използвана в бойни условия, мненията за нейната реална ефективност са противоречиви.

• 8 атомни подводни крайцера от проект 949А тип „Антей“ – по 24 ПКР. Още две лодки К-148 „Краснодар“ и К-173 „Красноярск“ за в резерв или утилизация, подводната лодка К-141 „Курск“ – потънала, К-139 „Белгород“ – през декември 2012 г. е презаложена по проекта 09852.
• „Петър Велики“ – 20 ПКР. Още 3 тежки крайцера от проекта 1144.
• Тежкият авионосен крайцер „Адмирал на Флота на Съветския съюз Кузнецов“ от проекта 1143.5 – 12 ПКР.

Размерите на ракетата ограничават типове носители, на които тя може да бъде поставена. В перспектива, се предполага демонтажа на ракетите от всички носители поради нейното морално и техническо остаряване и замяната на П-700 с по-универсални и компактни противокорабни ракети с по-малък радиус на действие^[6].

• Главна организация – НПО машиностроене. Главен конструктор – Владимир Челомей (от 1984 г. – Херберт Ефремов).
• Бордовата автономна селективна система за управление на ПКР е построена от колектива учени и конструктори на ЦНИИ „Гранит“ под ръководството на неговия генерален директор, Героя на Социалистическия Труд, лауреата на Ленинска премия В. В. Павлов.
• Маршевият турбореактивен двигател КР-93 е разработен в КБ Уфимското моторостроително ПО под ръководството на главния конструктор Сергей Гаврилов; системата за управление на двигателя на основата на неврокомпютърното моделиране е разработена от катедрата „Техническа кибернетика“ на Уфимския авиационен институт.
• Варианта на ракетата с опитен свръхзвуков правоточен двигател 4Д 04 е разработен в ОКБ-670 под ръководството на Михаил Бондарюк.
• Теоретичните основи за построяването на космическата система за целеуказание, взаимното положение на спътниците на орбитите им, параметрите на техните орбити са разработени непосредствено с участието на академик М. В. Келдиш.
• За участието му в създаването на комплекса „Гранит“ Ленинска премия на СССР е получава А. А. Саркисов (заместник генерален конструктор в ОКБ-100); Държавна премия на СССР е присудена на С. А. Сиротин (заместник ръководител на ЦИАМ).

Планира се нейната замяна с хиперзвукова (5 – 6 М) противокорабната ракета 3М22 „Циркон“^[7][8][9].

• Anti-Ship Missiles ((en))
• В Общомедия има медийни файлове относно П-700 „Гранит“

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „П-700 „Гранит““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​