Свети Апостоли (Константинопол)
| Свети Апостоли | |
 Миниатюра от Ватиканския кодекс от 1162, за която се смята, че изобразява църквата „Светите Апостоли“ | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Свети Апостоли Местоположение в Турция Истанбул | |
| Страна | Византийска империя |
| Град | Истанбул |
| Археология | |
| Вид | Църква |
| Период | 550 – 1461 г. |
| Свети Апостоли в Общомедия | |
„Свети Апостоли“ (на гръцки: Άγιοι Απόστολοι, Агии Апостоли) е бивша православна църква, построена във византийската столица Константинопол (днешен Истанбул) през 550 година. Тя е втората по значимост след „Света София“ от така наречените „велики църкви“ на Източната римска империя[1]. След превземането на Константинопол от османските турци в 1453 и превръщането на „Света София“ в джамия, „Светите Апостоли“ става седалище на Вселенския патриарх. През 1461 година църквата е разрушена от османците, за да се освободи място за строеж на новата Фатих джамия.
История
Строежът на църквата „Свети Апостоли“ започва около 330 година от император Константин I, който прави Византион столица на Римската империя. Църквата е завършена от сина и наследник на Константин Констанций II, който погребва в нея мощите на баща си. Храмът е посветен на Дванадесетте Апостоли на Иисус Христос и намерението на Константин е да събере мощите на всички свети апостоли в нея. В крайна сметка само мощите на Андрей Първозвани, Свети Лука и Свети Тимотей (последният не е апостол) са събрани в църквата и в по-късни векове се е смятало, че църквата е посветена само на тях тримата.
За формата на църквата не е известно почти нищо, с изключение на това, че е била кръстокуполна. Историкът Евсевий Кесарийски казва, че тя е била висока сграда с портици от четирите страни, мраморни стени и позлатен покрив. По време на управлението на император Юстиниан I е сметнато, че църквата не е достатъчно грандиозна и на нейно място е построена нова. Историкът Прокопий Кесарийски отдава новия строеж на Юстиниан, докато авторът, известен като Псевдо-Кодин, го приписва на императрица Теодора. Новата църква „Свети Апостоли“ е осветена на 28 юни 550 година.
Новата църква е проектирана и построена от архитектите Антимий от Трал и Исидор от Милет във формата на гръцки кръст с пет купола – един над всяко рамо на кръста и един в средата, където раменете се пресичат. Западното рамо на кръста се удължава и оформя атриум. Мощите на Константин и тримата светци са положени отново в новата църка, а в края на северното рамо е построен мавзолей на Юстиниан и семейството му.
Повече от 700 години „Светите Апостоли“ е втората по значимост църква в Константинопол след „Света София“, но докато „Света София“ е в най-старата част на града, „Светите Апостоли“ е в центъра на новата част на разширената имперска столица на главната улица, наречена Меза. В църквата са погребани повечето императори и много патриарси и епископи.
Най-ценната реликва на храма са черепите на Свети Андрей, Свети Лука и Свети Тимотей, но в нея има също така мощи от свети Йоан Златоуст и други отци на Църквата, светци и мъченици. В църквата също така се съхранявал и част от стълба на бичуването, за който е бил завързан Иисус.
Църквата е обновена и вероятно разширена през IX век от император Василий I. В X век Константин Родоски пише „Описание на сградата на Апостолите“ в стихове, което посвещава на император Константин VII Порфирогенет. Базиликата е ограбена при завладяването на Константинопол от кръстоносците от Четвъртия поход в 1204 година. Историкът Никита Хониат пише, че кръстоносците ограбили златото и скъпоценните камъни от императорските гробници, като не била пощадена дори и гробницата на Юстиниан Велики. Гробът на император Ираклий бил отворен и златната му корона открадната заедно с косата на императора, която все още била по нея. Някои от съкровищата са откарани във Венеция, където все още могат да бъдат видени в базиликата Сан Марко.
Когато Михаил VIII Палеолог отвоюва града от Латинската империя, в памет на събитието издига статуя на Архангел Михаил в църквата „Свети Апостоли“. Църквата е възстановена от Андроник II Палеолог в началото на XIV век, но след това запада заедно с общия упадък на града и на империята. Флорентинецът Кристофоро Буонделмонти вижда рушащата се църква през 1420.
След завладяването на Константинопол от османските турци в 1453 година „Света София“ е превърната в джамия и султан Мехмед II заповядва на патриарх Генадий Схоларий да се премести в „Светите Апостоли“, която се превръща в основна православна църква в града. Но районът около църквата скоро е заселен с мюсюлмани и в 1456 година Генадий решава да измести патриаршията в църквата „Света Богородица Памакаристос“ в основния християнски квартал на града Фенер.
Вместо да превърне „Светите Апостоли“ в джамия Мехмед Завоевателя решава да построи на мястото ѝ джамия със сравнимо великолепие и така се появява джамията Фатих (Джамията на Завоевателя), която все още стои на това място, и в която е гробът на султан Мехмед II.
Единствената илюстрация за това как е изглеждала „Светите Апостоли“ е една миниатюра от Ватикански кодекс от 1162 година. Смята се, че базиликата „Сан Марко“ във Венеция отчасти наподобява „Светите Апостоли“. Писателят от XII век Николай Мазарит е оставил описание на църквата, от което са оцелели само части.
Източници
- ↑ Ball Amanda. Holy Apostles // Great Online Encyclopaedia of Constantinople. 9/6/2008. Посетен на 21 ноември 2022. (на английски)
