Сович
| Сович Совиќ | |
| — село — | |
  Сович | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Новаци |
| Географска област | Нидже |
| Надм. височина | 1188 m |
| Население | 0 души (2002) |
| Пощенски код | 7225 |
| МПС код | BT |
| Сович в Общомедия | |
Сович (на македонска литературна норма: Совиќ) е село в южната част на Северна Македония, община Новаци.
География
Селото е разположено в северозападните склонове на планината Нидже, югоизточно от град Битоля, на границата между Северна Македония и Гърция.
Сович е село от сбит тип. Дели се на Горна и Долна махала.[1]
История
В XIX век Сович е чисто българско село в Леринска кааза на Османската империя. Йован Трифуноски смята, че днешното село е основано през първата половина на ХIX век.[1] В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Совиче като българско село.[2]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Сович (Sovitch) е показано като село със 17 домакинства и 38 жители българи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Совичъ има 300 жители, всички българи християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Сович е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 32 къщи.[5]
След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сович има 256 българи екзархисти.[7]
След Междусъюзническата война Сович попада в Сърбия. Част от землището на селото, включващо местностите Страчка, Балаван дол, Гарван,Танеа нива, Топлици и други, остават на територията на Гърция.[8]
По време на българското управление във Македония през Първата световна война Сович е част от Бачка община в Битолска селска околия и има 275 жители.[9]
Според преброяването от 2002 година селото обезлюдено.[10]
Личности
- Родени в Сович
Лазар Делов (1876 - ?), български революционер, селски войвода на ВМОРО- Стойче Рисавов, български революционер от ВМОРО
- Починали в Сович
- Павел Ботев Кацаров, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[11]
- Свързани със Сович
- Христо Совичанов - Псалта, български възрожденец и революционер, по произход от Сович
Бележки
- ↑ а б Трифуноски, Јован Ф. Битољско-прилепска котлина. Aнтропогеографска проучавања. Београд, Српска академија наука и уметности, 1998. ISBN 86-7025-267-8. с. 101.
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 93.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 84-85.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 26. (на македонска литературна норма)
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
- ↑ Трифуноски, Јован Ф. Битољско-прилепска котлина. Aнтропогеографска проучавања. Београд, Српска академија наука и уметности, 1998. ISBN 86-7025-267-8. с. 102.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 3.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 ноември 2007
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 224, л. 26, 26 а; а.е. 320, л. 57
| |||||||||||
