Спирално повторение
Спиралното повторение или анастрòфа (на гръцки: ἀναστροφή, anastrophế) е повторение на последната дума или словосъчетание от един стих в началото на следващия стих;[1][2] използва се и в реторичната реч.[3] Чрез този похват се набляга на художественото, идейно и емоционално значение на повтаряните думи.[1]
Среща се често в народните песни, а оттам преминава и в лириката на поетите, които използват стихосложението и стилните похвати на народното творчество.[1]
Пример (народна песен): [4]
- Садила мома край море лозе,
- край море лозе със бяло грозде;
- хем го садила, хем е думала:
- — Ах, лозе, лозе със бяло грозде,
- като те садя, кой ще те бере,
- кой ще те бере, кой ще те яде,
- като си нямам нийде никого,
- току си имам едного Бога,
- едного Бога и първо либе —
- Бог е високо, либе далеко…
Пример (авторска поезия):[5]
- Кажи им, майко, да помнят,
- да помнят, мене да търсят,
- бяло ми месо по скали,
- по скали и по орляци,
- черни ми кърви в земята,
- в земята, майко, черната.
- Дано ми найдат пушката,
- пушката, майко, сабята...
Източници
- ↑ а б в Ницолов, Лозан, Георгиев, Любен, Джамбазки, Христо. Речник на литературните термини. София, Наука и изкуство, 1973. с. 75, 932 – 933.
- ↑ Речник на българския език. Анастрофа // БАН.
- ↑ Ницолов, Лозан, Георгиев, Любен, Джамбазки, Христо. Речник на литературните термини. София, Наука и изкуство, 1973. с. 75 – 76.
- ↑ Садила мома край море лозе (народна песен).
- ↑ Ницолов, Лозан, Георгиев, Любен, Джамбазки, Христо. Речник на литературните термини. София, Наука и изкуство, 1973. с. 932 – 933.