Спортно залагане

Спортното залагане е разновидност на хазарт, участниците в която се опитват да прогнозират развръзката в дадена спортна среща. Предмет на облог може да бъде както крайният резултат на двубоя, така и случващото се в различни части на мача.

Обичайната практика е залагащият да участва със сума пари. Ако предположението му се окаже вярно, той излиза на печалба, получавайки повече, отколкото е заложил. В случай, че не успее да познае, той губи средствата, с които е подплатил прогнозата си.

В днешни дни спортните залагания са често срещано хоби в цял свят, като този тип занимания са забранени за непълнолетни лица. Има и играчи, за които спортните залагания са основно занимание и са се превърнали в професия.

История

Редица източници предполагат, че най-ранната форма на хазарта се е зародила около 1200 г. пр. Н. Е. в Древен Китай, където жителите са разигравали игри, наподобяващи на днешните облози със зарове.

Първите сведения за спортни залози обаче произлизат от Древна Гърция и са свързани с провеждането на ранните олимпийски игри.^[1] Макар първообразът на Олимпиадата да е своеобразно религиозно първенство и дисциплините в него да са били свещени, има сведения, че те са били обект на залози от страна на зрителите. По онова време подобна дейност се е считала за незаконна, защото се е уреждала изцяло между залагащите, без те да плащат такси на държавата.

По-късни данни за ранния облик на спортните залози се откриват в източниците за Великата Римска империя^[2]. За най-зрелищни спортни сблъсъци по онова време са се считали битките и надпреварите между гладиаторите на арената. Те са се развивали пред очите на местния управител на областта, а понякога и на самия император и неговите приближени. Достъп до тях обаче са имали и обикновените граждани, сред които се е зародила страстта да залагат на евентуалния изход в двубоя.

Недвусмислена информация се намира и в сведенията за по-късната Византийска империя^[3]. В някои от текстовете е описано, че в мирно време войските на императора обичали да се забавляват, като си организирали приятелски състезания, включващи ръкопашен бой, надбягвания и различни изпитания за издръжливост. Зрителите на тези състезания се обзалагали помежду си кой ще победи.

Началото на съвременните спортни залагания повечето експерти съотнасят към разцвета на добилите популярност в началото на XVII век във Великобритания конни надбягвания. Именно на хиподрумите на Стария континент са се появили първите букмейкъри в смисъла, в който са познати днес. Има информация, че този тип залози са били любими на френския крал Луи XIV, който често организирал надбягвания, на които канил близките и приближените си.^[4]

Комерсиализация

Поради популярността на този тип хоби спортните залагания се нареждат сред бързо растящите сектори на икономиката. Приходите от него нарастват с постоянни темпове.

Браншът претърпява сериозен тласък с развитието на дигиталната ера. Ако до края на миналия век, за да играе, клиентът трябва да ходи на място в центрове и барове за залагане, то в момента забавлението е на клик разстояние благодарение на онлайн платформите за игра.

В интернет пространството оперират стотици компании за залагания, фокусиращи дейността си върху различни краища на света.

Участници

Първите форми на спортни залагания са се провеждали между познати, които са се обзалагали помежду си за дадено събитие. Всеки е участвал с паричен залог, като накрая позналите участници са поделяли помежду си залозите на губещите в играта.

При залозите на конни надбягвания има недвусмислени сведения, че са се появили първите така наречени букмейкъри. Те са определяли условията и са организирали самите залагания, а в края на състезанията са уреждали печалбите. В замяна на това са получавали комисиона от общата сума, събрана за конкретния пазар.

Днес букмейкърите имат малко по-различни функции, като те самите се явяват участници в даден облог.

Когато се прави прогноза на спортно събитие, участникът на практика се обзалагате срещу букмейкъра за дадена развръзка от срещата. В края на играта печалбите се уреждат директно между играча и букмейкъра. Ако прогнозата на залагащия е била вярна, той излиза на печалба, прибирайки сумата, срещу която се е обзаложил. С колко ще се излезе на плюс се определя от коефициента^[5], който е бил уточнен преди началото на залога. В случай на неуспех, първоначалният залог на играча остава за букмейкъра.

Спортове

Тъй като спортните залагания обикновено са хоби и развлечение, всеки отделен играч има собствени предпочитания по отношение на това за кои дисциплини да заложи. В различните държави се наблюдават разнообразни тенденции по този въпрос, като колкото по-популярен е даден спорт, толкова по-предпочитан от залагащите е той.

Букмейкърите от своя страна проучват добре настроенията на пазара и винаги се стараят да предложат разнообразни възможности, съобразени с интересите на играчите от съответната държава.

Все пак някои спортове се очертават като неоспорими лидери сред дисциплините за залагания в световен план.^[6] Това са: футбол, тенис, конни надбягвания, американски футбол, баскетбол, волейбол, ръгби, крикет, хокей, австралийски футбол.

България

В България спортните залагания са законни, стига участниците да са пълнолетни, а компаниите, които организират игрите, да разполагат с лиценз, издаден от Държавната Комисия по Хазарта. Това е регулаторният орган, който следи за спазването на законовите норми при провеждането на хазартни игри. Комисията действа под шапката на Министерството на финансите и съблюдава дейността на всички букмейкъри в страната.

Феновете на този тип забавление, които предпочитат да играят на място, посещават пунктовете за игра на различни брандове. Напоследък обаче онлайн залаганията стават все по-популярни.

В страната вече оперират напълно легално компании, които предлагат богато портфолио от предложения за игра. За интереса на клиентите се борят както български фирми, така и големи международни компании.

Зависимост

Спортните залагания вървят ръка за ръка с опасността от развиване на хазартна зависимост. Това е състояние на патологично разстройство, което се характеризира с постоянна нужда да се поставят залози, като обикновено водещата цел е печалба.^[7] Преследването на загуби е сигурен начин да се окажете в дългове и трябва да се избягва на всяка цена.^[8] В крайните фази на това състояние играчът напълно губи контрол над поведението си и не може да води нормален начин на живот.

Ключовият фактор при борбата с този тип зависимост е разпознаването и признаването на проблема. Потърпевшият трябва да признае пред себе си и близките си, че се нуждае от помощ. ^[9] При опасност и съмнение за развиване на подобно състояние, потърпевшите биха могли да се обърнат за съвет към лекаря си, който ще ги насочи към правилната организация.

Симтомите на хазартната зависимост включват:

• превъзбуда и неуморност, постоянна нужда от заетост (когато има налична фикция, мозъкът е превъзбуден и активността е повишена);
• постоянна нужда от правене на залози и увеличаване рязко и безразсъдно сумите на залозите;
• губене на връзки заради харазарта – приятели, брак, работа, образование и т.н.;
• набавяне на пари за залагания по незаконен или неосмислен начин, престъпления като кражби, обири, финансови измами, взимане на кредити;
• проблеми в семейсвото, породени от липсата на пари;
• раздразнителност и рязка смяна на настроенията;
• афект от загуба и постоянни опити за възстановяване на загубата;
• откъсване от света, отделяйки време само на залозите;
• опитват за скриване на хазартната си зависимост от приятели, семейство и медици;
• неспособност за спиране на залозите.^[10]

Източници