Сферична координатна система
Сферична координатна система в математиката и физиката се нарича координатна система за определяне на положението на точка в тримерно пространство с една линейна и две ъглови координати.
Положението на точката се представя с тройка сферични координати , където е разстоянието на точката от координатното начало (наричано още радиус-вектор или полярен радиус на точката), е нейният хоризонтален ъгъл (азимут), а е нейният вертикален или зенитен ъгъл (наричан още полярен ъгъл или ъгъл на инклинация).
В почти всички научни направления (физика, електродинамика, антенно-фидерна техника, радиолокация, астрономия, география, геодезия) е приет международният стандарт ISO/IEC 80000 за обозначаване на азимута с и зенитния ъгъл с . В някои математически източници е обратно: азимутът се обозначава с , а зенитният ъгъл с , което трябва да се има предвид при ползване на различни източници. [1]
Дефиниция
За дефиниция на сферична координатна система се избира някаква равнина, обозначена с или , и перпендикулярна на нея ос , която пресича равнината в координатното начало . Върху равнината се избира лъч с начало , който определя референтния вектор за измерване на азимута (оста ). Най-често основната равнина е хоризонтална, а оста е вертикална и се нарича „полярна ос“, по аналогия с оста на въртене на земното кълбо, минаваща през полюсите.
Сферичните координати на точка се дефинират като:
- – разстояние от координатното начало до точката на наблюдение или радиус-вектор на точката.
- – вертикален ъгъл между полярната ос и радиус-вектора на точката .
- – хоризонтален ъгъл между отправната ос и проекцията на радиус-вектора на точката върху равнината .
Ъгълът, допълващ зенитния ъгъл до 90° се нарича ъгъл на място, ъгъл на възвишение или елевация:
Ъглите и са неопределени при , а е неопределен при (при или ).
Знакът за азимут се определя от предварително дефинирана положителна посока на въртене спрямо оста . [1]
Мерни единици
Ъглите се измерват в градуси (°) или радиани (rad), където [rad]. Мерки на ъгли в градуси се използват най-често в географията, астрономията и инженерните науки. В теоретичната физика и математиката се предпочитат мерки в радиани. Мерната единица за полярен радиус r се определя при дефиницията на координатната система. [1]
Граници
При дефиницията на координатната система се поставят гранични стойности за ъглите и . Обичайно и (в радиани: и ). Предпочитаните граници в географските координатни системи са и . [1]
Източници
- ↑ а б в г "Spherical coordinates", Encyclopedia of Mathematics, EMS Press, 2001 [1994].