Съвременно изкуство

Направления в изкуството
по-долу са активни линкове
  Абстракционизъм
  Ар деко
  Ар нуво
  Барок
  Готика
  Дигитално изкуство
  Дадаизъм
  Експресионизъм
  Импресионизъм
  Класицизъм
  Конструктивизъм
  Концептуализъм
  Кубизъм
  Луминизъм
  Маниеризъм
  Модернизъм
  Наивизъм
  Необарок
  Неоготика
  Неоимпресионизъм
  Неоренесанс
  Оп арт
  Попарт
  Постимпресионизъм
  Постмодернизъм
  Реализъм
  Ренесанс
  Рококо
  Романика
  Романтизъм
  Символизъм
  Социалистически реализъм
  Сюрреализъм
  Формализъм
  Футуризъм
  
  Модерно изкуство
  Съвременно изкуство

Съвременното изкуство е съвременна живопис създадена през втората половина на 20век и 21век. Творчеството на съвременните живописци е повлияно от средата на глобален, културно разнообразен и технологично развиващ се свят. Съвременната живопис е динамична комбинация от материали, методи, идеи и субекти, които излизат изъвн традиционните граници на мисълта и излизат извън границите на човешкото въображение. Тази живопис е разнообразна и дигитална като цяло се отличава със самата липса на единен, организиращ принцип, идеология или „идеологизъм“. Съвременното изкуство е част от културен диалог, който засяга по-големи общностни рамки като лична и културна идентичност, семейство, общност и националност в света на човека[1].

Съвременно изкуство
Жена и птица от Жоан Миро
Роза, от Иза Генцкен

В България съществува институт за съвременно изкуство[2] в София, както и такъв Център за съвременно изкуство – Пловдив, Баня „Старинна"[3], създаден от Сдружение „Изкуство днес".

Обхват

Класификацията на „съвременно изкуство“ като специален вид изкуство, а не като общоприлагателна фраза се връща към началото на модернизма в англоговорещия свят. В Лондон Обществото за съвременно изкуство е основано през 1910 г. от критика Роджър Фрай и други, като частно дружество за закупуване на произведения на изкуството, което да ги постави в обществените музеи[4]. Редица други институции, използващи този термин са основани през 30-те години, като например през 1938 г. Обществото за съвременно изкуство в Аделаида, Австралия[5], и нарастващ брой след 1945 г.[6] Мнозина, като Института за съвременно изкуство, Бостън променят имената си от тези, използващи „модерно изкуство“ през този период, тъй като модернизмът се определя като историческо художествено движение и много „модерно“ изкуство престава да бъде „съвременно“. Определението за това, което е съвременно изкуство е естествено и е винаги в движение, закрепено в настоящето с начална дата, която се движи напред, но произведенията, закупени от Обществото за съвременно изкуство през 1910 г., вече не могат да бъдат описани като съвременни.

Сър Никълъс Серота взема решение за придобиване, 2000 г. от Чарлз Томпсън

Конкретни моменти, които се разглеждат като белези за промяна в стиловете на изкуството, включват края на Втората световна война и 60-те години на 20век. Липсват естествени точки на прекъсване от 60-те години на миналия век, а определенията за това какво представлява „съвременно изкуство“ през 2010-те варират и са най-вече неточни. Изкуството от последните 20 години е много вероятно да бъде включено и определенията често включват изкуство, датиращо от около 1970 г.;[7] „изкуството от края на 20-ти и началото на 21-ви век“;[8]"изкуството от края на 20-ти век и началото на 21-ви век, както израстване, така и отхвърляне на модерното изкуство. [9]; „ Строго погледнато, терминът „съвременно изкуство" се отнася до изкуство, направено и произведено от художници, живеещи днес ";[10]„ Изкуство от 60-те или 70-те години на 20в. до тази минута ";[11], а понякога и по-нататък, особено в музейния контекст, тъй като музеите, които формират постоянна колекция от съвременно изкуство, неизбежно намират това остаряване. Мнозина използват формулировката „Модерно и съвременно изкуство“, която избягва този проблем[12]. По-малките търговски галерии, списания и други източници могат да използват по-строги определения, може би ограничавайки „съвременния“ да работи от 2000 г. нататък. Художници, които все още са продуктивни след дълга кариера и продължаващи художествени движения, могат да представят определен проблем; галерии и критици често не са склонни да разделят работата си между съвременна и несъвременна.

Социологът Натали Хайних прави разлика между модерното и съвременното изкуство, описвайки ги като две различни парадигми, които частично се припокриват исторически. Тя открива, че докато „модерното изкуство“ оспорва конвенциите за представяне, „съвременно изкуство“ оспорва самото понятие за произведение на изкуството[13]. Тя разглежда фонтана на Дюшан (който е направен през 1910-те в разгара на триумфа на модерното изкуство) като изходна точка на съвременното изкуство, набрало инерция след Втората световна война с изпълненията на Гутай, монохромите на Ив Клайн и рисунката „Erased de Kooning Drawing“ от Раушенберг[14]

Теми

Ирбид, Йордания, „Ние сме араби. Ние сме хора“. Inside Out е глобален арт проект, иницииран от френския фотограф JR, в стил стрийт арт.

Една от трудностите, които много хора изпитват при подхода към съвременните произведения на изкуството, е неговото разнообразие – разнообразие от материал, форма, предмет и дори периоди от време. Той се „отличава със самата липса на единен организиращ принцип.[15], който толкова често виждаме в други, а често и по-познати, арт периоди и движения. Най-общо казано, ние виждаме модернизма като разглеждащ модернистични принципи – фокусът на работата е самореферентен, изследва собствените си материали (изследвания на линия, форма, цвят, форма). По същия начин, импресионизмът разглежда нашето възприемане на даден момент чрез светлина и цвят, за разлика от опитите за категоричен реализъм (Реализмът също е художествено движение). От друга страна, съвременното изкуство няма нито една, нито една цел, нито гледна точка. Вместо това нейната гледна точка е неясна, може би отразяваща днешния свят. Следователно тя може да бъде противоречива, объркваща и отворена. Съществуват обаче редица общи теми, които се появяват в съвременните произведения. Макар че те не са изчерпателни, забележителни теми включват: политика на идентичността, тялото, глобализацията и миграцията, технологиите, съвременното общество и култура, времето и паметта, както и институционалната и политическа критика[16]. Постмодерните, постструктуралистки, феминистки теории изиграват важна роля в развитието на съвременните теории за изкуството.

История

Робер Делоне, Ритъм, Радостта от живота (фр. Rythme, Joie de vivre), 1930.
„Баня старинна“ Център за съвременно изкуство Пловдив

По-долу се изброяват съвременните арт-направления по десетилетия (изброяването не претендира да е изчерпващо):

1950-те

  • Абстрактен експресионизъм (Abstract Expressionism)
  • Американски фигуративен експресионизъм (American Figurative Expressionism)
  • Калифорнийско фигуративно движение (Bay Area Figurative Movement)
  • Лирична абстракция (Lyrical Abstraction)
  • Нюйоркски фигуративен експресионизъм (New York Figurative Expressionism)
  • Нюйоркска школа (New York School)

1960-те

  • Абстрактен експресионизъм (Abstract Expressionism)
  • Американски фигуративен експресионизъм (American Figurative Expressionism)
  • Абстрактни изобразители (Abstract Imagists)
  • Калифорнийско фигуративно движение (Bay Area Figurative Movement)
  • Цветово поле (Color field)
  • Компютерно изкуство (Computer art)
  • Концептуално изкуство
  • Флуксус (Fluxus)
  • Хепънинги (Happening/s)
  • Остроконтурно рисуване (Hard-edge painting)
  • Лирична абстракция (Lyrical Abstraction)
  • Минимализъм (Minimalism)
  • Нео-Дада (Neo-Dada)
  • Нюйоркска школа (New York School)
  • Новореализъм (Nouveau Réalisme)
  • Оптическо изкуство (Оп арт)
  • Пърформансно изкуство (Performance art)
  • Поп-арт (Pop Art)
  • Постминимализъм (Postminimalism)
  • Washington Color School
  • Кинетично изкуство (Kinetic art)

1970-те

1980-те

  • Заемно изкуство (Appropriation art)
  • Културно заглушаване
  • Демосцена (Demoscene)
  • Електронно изкуство (Electronic art)
  • Свободна фигурация (Figuration Libre)
  • Графити-арт (Graffiti Art)
  • Живо изкуство (Live art)
  • Пощенско изкуство (Mail art)
  • Постмодерно изкуство
  • Неоконцептуално изкуство (Neo-conceptual art)
  • Неоекспесионизъм (Neo-expressionism)
  • Неопоп (Neo-pop)
  • Звуко-изкуство (Sound art)
  • Трансгресивно изкуство (Transgressive art)
  • Трансхуманно изкуство Transhumanist Art
  • Видео-инсталация (Video installation)
  • Институционална критика (Institutional Critique)

1990-те

  • Биоарт (Bio art)
  • Киберизкуства (Cyberarts)
  • Циничен реализъм (Cynical Realism)
  • Дигитално изкуство
  • Инфо-изкуство (Information art)
  • Интернет-изкуство (Internet art)
  • Еклектичен сюреализъм (Massurrealism)
  • Максимализъм Maximalism
  • Нова Лайпцигска школа (New Leipzig School)
  • Нови техники (New media art)
  • Софтуерен арт (Software art)
  • Ново евро-рисуване (New European Painting)
  • Нови британски художници Young British Artists

2000-те

  • Класически реализъм (Classical realism)
  • Съотносително изкуство (Relational art)
  • Улично изкуство (Street art)
  • Стукизъм
  • Суперплоско (Superflat)
  • Видеоигри (Videogame art)
  • Виджей (видеоджокерно) изкуство (VJ art)
  • Виртуално изкуство (Virtual art)
  • Антиизкуство (Anti-art)

Източници

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Съвременно изкуство.
  1. ↑ Understanding the value of arts & culture
  2. ↑ ica-sofia.org
  3. ↑ www.arttoday.org
  4. ↑ Fry Roger, Ed. Craufurd D. Goodwin, Art and the Market: Roger Fry on Commerce in Art, 1999, University of Michigan Press, ISBN 0472109022, 9780472109029
  5. ↑ Also the Contemporary Arts Society of Montreal, 1939 – 1948
  6. ↑ Smith, 257 – 258
  7. ↑ Some definitions: „Art21 defines contemporary art as the work of artists who are living in the twenty-first century.“Art21
  8. ↑ "Contemporary art – Define Contemporary art at Dictionary.com[неработеща препратка]". Dictionary.com
  9. ↑ "Yahoo"
  10. ↑ "About Contemporary Art. Education at the Getty"
  11. ↑ Shelley Esaak. "What is Contemporary Art?" Архив на оригинала от 2013-04-14 в Wayback Machine.. About.com Education.
  12. ↑ Examples of specializing museums include the Strasbourg Museum of Modern and Contemporary Art and Museum of Modern and Contemporary Art of Trento and Rovereto. The Oxford Dictionary of Modern and Contemporary Art is one of many book titles to use the phrase.
  13. ↑ Heinich, Nathalie, Ed. Gallimard, Le paradigme de l'art contemporain : Structures d'une révolution artistique, 2014, ISBN 2070139239, 9782070139231
  14. ↑ Nathalie Heinich lecture "Contemporary art: an artistic revolution ? at 'Agora des savoirs' 21st edition, 6 May 2015.
  15. ↑ Contemporary Art in Context. (2016). Retrieved December 11, 2016
  16. ↑ Robertson, J., & McDaniel, C. (2012). Themes of Contemporary Art: Visual Art after 1980 (3rd ed.). Oxford: Oxford University Press
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Contemporary art в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Външни препратки