Тиристор
Тиристорът (от гръцки тира-врата) е полупроводников електронен компонент. Тиристорът представлява управляем многослоен диод. Има нелинейна волт-амперна характеристика с две стабилни състояния (с ниска и висока проводимост) в права посока и притежава свойства на електрически вентил.
Наименованието тиристор идва от THYRatron и TransISTOR, поради факта, че обединява качества както на тиратрона, така и на транзистора.
Най-разпространените тиристори имат четирислойна р-n-p-n структура и три p-n-прехода. Тиристорите се използват като електронни ключове с които могат да се превключват електрически вериги с високо напрежение (500÷1000 V) и с големи токове (50÷500 А). Поради по-добрите си качества в сравнение с механичните прекъсвачи тиристорите намират приложение в пускови схеми, регулатори, токоизправители и т.н.
Устройство и начин на работа
Вътрешната структура на тиристора съдържа четири слоя с различна дебелина – широк слой с p-проводимост (слой p1, анод), следван от много широк слой с n-проводимост (n1, аноден управляващ електрод), много тънък слой с p-проводимост (p2, катоден управляващ електрод) и широк слой с n-проводимост (n2, катод).
При подаване на напрежение между анода и катода (положително към анода и отрицателно към катода) преходите p1-n1 и p2-n2 са свързани в права посока, но протича само ток на утечка от обратно свързания преход n1-p2. С увеличаване на напрежението токът на утечка става достатъчно голям за да задейства транзисторен ефект през тънкия слой p2.
Видове тиристори
Ако приборът няма управляващи електроди се нарича диоден тиристор (динистор). Ако приборът е с един управляващ електрод се нарича тринистор(или просто тиристор!).
|
