Трагедия на фестивала в Дуйсбург
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/6c/Unterf%C3%BChrung_in_Duisburg_am_ehemaligen_G%C3%BCterbahnhof_DSCF0640.jpg/200px-Unterf%C3%BChrung_in_Duisburg_am_ehemaligen_G%C3%BCterbahnhof_DSCF0640.jpg)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/24/Gel%C3%A4nde_Loveparade_2010.jpg/200px-Gel%C3%A4nde_Loveparade_2010.jpg)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/09/%C3%9Cbersichtskarte_Loveparade_Duisburg_2010.jpg/200px-%C3%9Cbersichtskarte_Loveparade_Duisburg_2010.jpg)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e3/Love_Parade_2010_map.png/200px-Love_Parade_2010_map.png)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/04/2010_07_24_loveparade_2010_duisburg_0205.jpg/200px-2010_07_24_loveparade_2010_duisburg_0205.jpg)
Трагедията в Дуйсбург (Германия), довела до 21 жертви и над 500 ранени, се случва на музикалния фестивал „Парад на любовта“ на 24 юли 2010 година.
Организация
Фестивалната зона (на територията на бившата товарна гара) е ограничена от улиците „Меркатор“ и „Колонел“ (с главната гара от север), железопътните линии, ул. „Карл Лер“ и аутобан А-59. Територията е разчетена за около 250 000 – 300 000 души. Интересът към безплатните концерти по традиция е огромен. С железниците са пристигнали 105 хил. души към 14 ч. Аутобан А-59 е затворен в района и на него са настанени коли за бърза помощ и др. под.
Основните входове към зоната на фестивала са откъм ул. „Карл Лер“[1] (от юг), която преминава по тунел (240 метра) под железопътните линии на Главна гара Дуйсбург и къси тунели под федерален аутобан А-59; от тунелите към фестивалния район водят 2 наклонени рампи от юг на север. Допълнителният вход откъм ул. „Меркатор“ е само за организаторите, важни посетители, журналисти, полицаи, пожарникари, бърза помощ.
Развитие
Влизането във фестивалната зона започва в 12 часа. Поради задръстване полицията го спира от 16 до 16:40 ч. Нещастието става към 17 часа. Тогава са отворени основните входове към концертната зона откъм пълните с хора рампи, тунели и подходи към тях (всеки по 200 м) от изток и запад по ул. „Карл Лер“. Насрещните потоци от тунелите – от изток и запад, се срещат и забавят движението си по рампите, докато хората отзад напират. Особено тежко е положението в източния тунел, дълъг 240 м, който става основно място на трагедията.
Полицията решава да не прекратява фестивала, за да не предизвиква паника[2] и възможни нежелателни реакции от участниците, тъй като част от тях вече са под въздействието на разгорещителни напитки[1]. Загиват 21 души (13 жени, 8 мъже) – от счупен гръден кош[3][4], на възраст от 18 до 38 год., от които 14 германци и 7 чужденци. Ранените надхвърлят 500 души[5].
Последици
След като на парада умират 21 души вследствие от задушаване и стъпкване от тълпата и поне 500 души са ранени[6], организаторите на събитието заявяват следващия ден, че прекратяват завинаги неговото провеждане.
Веднага започва разследване от полицията и прокуратурата, което е спряно от съда поради липса на доказателства през 2016 г.[7] Висшестоящ съд решава през април 2017 г., че следва да продължи съдебно дирене срещу 10 души (организатори на фестивала и служители на градската управа)[8].
Източници
- ↑ а б Парад без победителей. Музыкальный фестиваль закончился трагедией – Время новостей: № 130, 26.07.2010, vremya.ru
- ↑ Stampede at German Love Parade festival kills 19 // BBC News, 24 юли 2010. Посетен на 24 юли 2010.
- ↑ Germany Love Parade victims were crushed to death // NDTV, 28 юли 2010.
- ↑ Heftige Vorwürfe gegen Veranstalter der Loveparade // Süddeutsche Zeitung. 28 юли 2010. (на немски)
- ↑ Число пострадавших в Дуйсбурге перевалило за 500 человек // KP.RU – nsk.kp.ru, 26.07.2010
- ↑ Love Parade report blames organisers for stampede – ABC News (Australian Broadcasting Corporation) // Abc.net.au. Посетен на 28 юли 2010.
- ↑ Dörries, Bernd. Duisburg: Staatsanwaltschaft will Loveparade-Strafprozess mit Beschwerde retten // sueddeutsche.de. Посетен на 13 април 2016. (на немски)
- ↑ Loveparade: Strafverfahren findet doch statt // Westdeutscher Rundfunk. 24 април 2017. Посетен на 8 юни 2017. (на немски)