Трастевере

Трастевере
Trastévere
Пиаца ди Санта Мария ин Трастевере
      
Герб
Карта на историческия център на Рим. Трастевере е в оранжев цвят, Ватикана – в червен.Карта на историческия център на Рим. Трастевере е в оранжев цвят, Ватикана – в червен.
Страна Италия
Площ180,08 ha[1]
Население23 311 души (2013 г.[2])
129 души/km²
РегионЛацио
ПровинцияРим
ГрадРим
Трастевере в Общомедия

Трасте́вере (на италиански: Trastévere,[3] от латински: trans Tiberim – „отвъд Тибър“) е един от районите на историческия център на Рим, разположен на западния бряг на река Тибър и заемащ източната част от хълма Яникул. Обозначава се с абревиатурата R. XIII.

История

В дълбока древност този бряг на Тибър е населяван от етруските; впоследствие се заселват чужденци, основно сирийци и евреи. През 7 г. пр. Хр. император Октавиан Август обособява Трастевере в отделен район на Рим, а по времето на император Аврелиан районът е включен в състава на новите градски стени.

Забележителности

Санта Мария ин Трастевере
Санта Чечилия ин Трастевере
Сан Кризогоно
Виа Арко дей Толомей
  • Санта Мария ин Трастевере – базилика, построена през ІІІ век, основно преустроена през ІV и ХІІ век. През 1140 г. горната част на купола в апсидата е украсена с мозайка: Христос на златен фон, в обкръжението на Дева Мария, апостолите, светци и папа Инокентий II с макет на църквата в ръце. Под фриза, изобразените сцени от живота на Мария са дело на Пиетро Кавалини (1291 г.). В централния неф има колонада от 22 колони в йонийски стил, взети от термите на Каракала. Фасадата на църквата е украсена с мозайка на Кавалини, изобразяваща Богородица сред 10 светци.
  • Санта Чечилия ин Трастевере – базилика, построена през 822 г. по времето на понтификата на папа Пасхалий І (817 – 824), реставрирана и преустройвана през 1725, 1823, 1955 и 1980 г. Пред олтара на църквата се намира мраморната статуя „Мъченичеството на Света Цецилия“, работа на Стефано Мадерно (1599 – 1600 г.). В църквата се намират и фрагменти от фреската „Страшният съд“ на Пиетро Кавалини (1293 г.).
  • Сан Кризогоно – базилика, построена върху антични развалини през 499 г. при папа Силвестър I, преустроена е през 1129 г. (от този период е запазена камбанарията и мозаечния под в стил козматеско), и през 1626 г. в стил барок.
  • Сан Франческо а Рипа – базилика, построена през 1231 г. и основно преустроена през 1682 – 1689 г. Най-голямата забележителност е скулпурата „Екстазът на блажената Людовика Албертони“, работа на Джан Лоренцо Бернини (1674).
  • Музей на Рим в Трастевере – музей, посветен на живота на римляните през XVIII-XIX век. Намира се на Piazza Sant’Egidio № 1/b. Притежава богата експозиция от скулптури, гравюри, живопис и фотографии.
  • Вила Фарнезина – паметник на архитектурата и живописта от епохата на Късния ренесанс. Построена през 1506 – 1510 г. за сиенския банкер Агостино Киджи по проект на Балдасаре Перуци. Стенописите във вилата са дело на художниците Рафаело, Джулио Романо, Себастиано дел Пьомбо и Содома.

Литература

  • Giorgio Carpaneto, RIONE XIII. TRASTEVERE, in I Rioni e i Quartieri di Roma, vol. 4, Roma, Newton Compton Editori, 1990.
  • Laura Gigli, SPQR, Assessorato alla cultura. Rione 13: Trastevere, in Guide rionali di Roma, Roma, Fratelli Palombi, 1998.
  • Domenico Pertica, „Storia dei rioni di Roma“, Roma, NES, 1992.
  • Carlo Pietrangeli, Insegne e stemmi dei rioni di Roma, in Capitolium. Rassegna di attività municipali, anno XXVIII, nº 6, Roma, Tumminelli – Istituto Romano di Arti Grafiche, 1953.
  • Claudio Rendina, и Donatella Paradisi, Le strade di Roma, vol. 1, Roma, Newton Compton Editori, 2004, ISBN 88-541-0208-3.
  • Arianna Roccoli, Chiese di Trastevere. Da via della Lungara a piazza S. Cosimato, Roma, Istituto Poligrafico e Zecca dello Stato, 2007, ISBN 978-88-240-3494-4.
  • Luciano Zeppegno, I rioni di Roma, Roma, Newton Compton Editori, 1996, ISBN 978-88-8183-261-3.

Бележки

  1. www.comune.roma.it // с. 7. Посетен на 16 ноември 2020 г.
  2. Roma Capitale – Roma Statistica. Popolazione iscritta in anagrafe. Suddivisioni Territoriali Toponomastiche – 2013
  3. Dizionario d'ortografia e di pronunzia // Архивиран от оригинала на 2015-09-23. Посетен на 2016-05-28.

Външни препратки