Установка за вертикален пуск

Първата в света УВП на надводен кораб: ЗРК С-300Ф „Форт“ на ГПК „Азов“.
Първият американски кораб, носещ УВП: експерименталният съд VM-1 „Нортън Саунд“.

Установка за вертикален пуск (УВП, на английски: Vertical Launching System, VLS) е устройство от касетен тип, канал на пусково устройство, явяващо се място за складиране на ракети във вертикално разположени транспортно-пускови контейнери и имащо апаратура за тяхното изстрелване (пуск) от мястото на съхранение.

Широко се използва в надводните бойни кораби и многоцелевите подводни лодки, а също и в някои наземни зенитно-ракетни комплекси (ЗРК). Установките за вертикален пуск не трябва да се бъркат със сходните по устройство установки от шахтен тип, където всяка ракета се съхранява в индивидуална стационарна шахта (силоз).

История

Исторически първите установки за пуск на ракети от надводни кораби са установките от релсов тип. С помощта на подемник ракетата се изважда от погреба и се поставя на специална направляваща, от която става нейния старт. В същото време в подводните лодки още тогава се използват много по-удобните установки от шахтен тип, които имат следните преимущества:

  • Малко време за реакция: ракетата е постоянно готова за старт, тъй като запускът става от мястото на нейното съхранение.
  • Простота на конструкцията: не се изисква механично преместване на ракетата към мястото на изстрелване и осигуряващи това устройства.
  • Всеракурсност: за обстрела на целта в произволно направление няма прегради, разположени близко до установката (неравности на релефа на местността, здания, корабните надстройки)

В същото време използването на установките за вертикален пуск е съпроводено с известни трудности:

  • В случай на „студен пуск“ (ракетата се изхвърля от шахтата чрез сгъстен въздух, пара или специален барутен заряд) при несработване на маршевия двигател съществува риск от падане на ракетата върху пусковата установка;
  • В случай на „горещ пуск“ (ракетата излиза от шахтата със силата на тягата от собствения двигател) възниква проблемът за отвеждане на горещите реактивни газове и проблемът с пожароопасността, тъй като реактивният двигател се включва вътре в пусковата установка.
  • Системата за управление на ракетата трябва да осигури разгръщането ѝ по посока на целта след вертикалния старт.

За първи път установка за вертикален пуск на надводен кораб е поставена през 1977 г. в Съветския съюз, на големия противолодъчен кораб от проекта 1134Б „Азов“. На кораба е демонтиран кърмовият ЗРК „Шторм“, и вместо него е поставен ЗРК „Форт“ (С-300Ф) с шест модула на УВП барабанен тип за 48 ракети.[1]

Следващата стъпка в използването на УВП на надводните кораби е направен през 1980 г., когато влиза в строй главният кораб от проекта 1144 „Киров“. Във въоръжението на този кораб има два ракетни комплекса с вертикален пуск на ракетите:

Строго погледнато, пусковата установка на ракетите „Гранит“ не се явява класическа УВП: това е установка от шахтен тип, като дори ракетите са разположени под значителен наклон.

Двата комплекса осигуряват „студен“ старт на ракетите с помощта на пара под високо налягане, натрупвана в специални напорни съдове. Шахтите за ракетите са разполагани с наклон („Форт“ – под ъгъл 5°, „Гранит“ – 47°), което решава проблема с падането на ракетата върху палубата на кораба.

Появата на съветски кораби с установки вертикален тип прави голямо впечатление на американските военни, които от края на 1970-те години се занимават с разработката на своя собствена УВП. След успешните изпитания на УВП Mk 41 на борда на експерименталния кораб VM-1 „Нортън саунд“ през 1981 г., всички строящи се ракетни крайцери тип „Тикондерога“, започвайки от шестия кораб на серията (CG-52 „Бункър Хил“) са снабдени с УВП за пускане на зенитни, противолодъчни и ударни ракети.

УВП Mk 41 е следващата стъпка в развитието на установките за вертикален пуск. Това е универсална установка, разчетена за няколко типа ракети. Нейната отличителна особеност е „горещият“ старт – ракетата излиза от установката за сметка на тягата от собствения двигател, отработените газове на който излизат навън чрез напорна камера и вертикален газоотводен канал. Проблемът с взриво- и пожароопасността се решава с термоустойчивото покритие на газоотводния канал и бронирането на отсека, където е разположена установката. Всеки контейнер с ракета се намира в отделна клетка на УВП, снабдена с индивидуален брониран капак, което позволява да се изстрелват по няколко ракети едновременно.

Такова устройсто на установката максимално опростява нейната конструкция. За разлика от Mk41, в ЗРК „Форт“ контейнерите с ракети са поставени в специален въртящ се барабан, който за пуск на следващата ракета се завърта на 45°. Още по-сложна е установката за ракетите „Гранит“. За осигуряване на унификацията с аналогичните подводни комплекси, шахтите за ПКРК „Гранит“ преди пуска на ракетите се пълнят със задбордна вода.

Типове корабни УВП

Mk 41 (САЩ)

 Основна статия: Mk 41 (пускова установка)
  • Носовата УВП MK 41 на крайцера CG-56 „Сан Джасинто“
    Носовата УВП MK 41 на крайцера CG-56 „Сан Джасинто“
  • Кърмовата УВП MK 41 на крайцера CG-70 „Лейк Ери“
    Кърмовата УВП MK 41 на крайцера CG-70 „Лейк Ери“
  • Оглед на УВП MK 41 на крайцера CG-66 „Хю Сити“
    Оглед на УВП MK 41 на крайцера CG-66 „Хю Сити“
  • Оглед на УВП MK 41 на разрушителя DDG-62 „Фицджералд“
    Оглед на УВП MK 41 на разрушителя DDG-62 „Фицджералд“
  • Пуск на ракета „Томахоук“ от УВП MK 41 на разрушителя DDG-104 „Стерет“
    Пуск на ракета „Томахоук“ от УВП MK 41 на разрушителя DDG-104 „Стерет“
  • Пуск на ракета „Томахоук“ от УВП MK 41 на разрушителя DDG-104 „Стерет“
    Пуск на ракета „Томахоук“ от УВП MK 41 на разрушителя DDG-104 „Стерет“
  • Пуск на ракета „Томахоук“ от УВП MK 41 на разрушителя DDG-104 „Стерет“
    Пуск на ракета „Томахоук“ от УВП MK 41 на разрушителя DDG-104 „Стерет“
  • Пуск на ракета „Стандарт“ SM-2 от УВП MK 41 на разрушителя DDG-77 „О'Кейн“
    Пуск на ракета „Стандарт“ SM-2 от УВП MK 41 на разрушителя DDG-77 „О'Кейн“
  • Поставяне на контейнер в УВП MK 41 на разрушителя DDG-85 „Маккемпбъл“
    Поставяне на контейнер в УВП MK 41 на разрушителя DDG-85 „Маккемпбъл“
  • Техническо обслужване на УВП MK 41 на крайцера CG-56 „Сан Джасинто“
    Техническо обслужване на УВП MK 41 на крайцера CG-56 „Сан Джасинто“
  • Монтаж на модули на УВП MK 41
    Монтаж на модули на УВП MK 41
  • Монтаж на модули на УВП MK 41
    Монтаж на модули на УВП MK 41
  • Пуск на ракета от УВП MK 41. Схема на руски
    Пуск на ракета от УВП MK 41. Схема на руски
  • Типове контейнери, използвани в УВП MK 41. На руски
    Типове контейнери, използвани в УВП MK 41. На руски
  • УВП MK 41 на фрегатата „Сидни“
    УВП MK 41 на фрегатата „Сидни“

Mk48 / Mk56 (САЩ)

 Основна статия: Mk 48 (пускова установка)

SYLVER (Франция)

 Основна статия: Sylver (УВП)
  • УВП SYLVER за ЗРК „Астер“ на самолетоносача „Шарл дьо Гол“
    УВП SYLVER за ЗРК „Астер“ на самолетоносача „Шарл дьо Гол“
  • Типове ракети и типоразмери на контейнерите
    Типове ракети и типоразмери на контейнерите
  • Пуск на ракета от УВП на английския разрушител D34 Diamond
    Пуск на ракета от УВП на английския разрушител D34 Diamond

ЗРК „Кинжал“ (Русия)

 Основна статия: Кинжал (ЗРК)
  • УВП на ЗРК „Кинжал“ на ГПК „Адмирал Виноградов“
    УВП на ЗРК „Кинжал“ на ГПК „Адмирал Виноградов“

ЗРК „Штиль-1“ (Русия)/HHQ-16 (КНР)

 Основна статия: Штиль (ЗРК)

Установката 3С-90Э.1 за ЗРК „Штиль-1“ се произвежда от Долгопрудненското научно-производствено предприятие. Предназначена е за запуск на ракетите 9М317МЭ. Броя на пусковите модули в установката се определя от проекта на кораба.[2]

  • ЗРК „Штиль-1“
    ЗРК „Штиль-1“

ЗРК „Форт“ (Русия)

 Основна статия: Форт (ЗРК)

ЗРК „Редут“ (Русия)

 Основна статия: Редут (ЗРК)

Замяна на ЗРК „Форт“ на новите проекти на кораби за ВМФ на РФ

ПКРК „Гранит“ (Русия)

 Основна статия: П-700 „Гранит“
  • Пусковите установки за ПКРК „Гранит“ на ТАКР от проекта 1144 (20 клетки вдясно)
    Пусковите установки за ПКРК „Гранит“ на ТАКР от проекта 1144 (20 клетки вдясно)

Универсална УВП 3С14 (Русия)

 Основна статия: УКСК 3С14 (пускова установка)
  • Макет на пусковата установка 3С-14. МАКС-2009
    Макет на пусковата установка 3С-14. МАКС-2009
  • Пуск на Club-N
    Пуск на Club-N


Barak (Израел)

 Основна статия: Барак (ЗРК)
  • Стрелба от УВП на ЗРК „Барак“
    Стрелба от УВП на ЗРК „Барак“

Umkhonto (ЮАР)

 Основна статия: Umkhonto
  • УВП на ЗРК „Умхонто“
    УВП на ЗРК „Умхонто“

VL Seawolf (Англия)

 Основна статия: Sea Wolf (ЗРК)
  • Пуск на ракета „Сий улф“ от УВП на фрегатата „Портланд“
    Пуск на ракета „Сий улф“ от УВП на фрегатата „Портланд“

K-VLS (Южна Корея)

  • УВП K-VLS
    УВП K-VLS

HHQ-9 (КНР)

УВП за нелицензионното копие на ракетата 5В55Р от комплекса С-300. Собствена разработка на КНР. Специализирано ПУ цилиндричен тип с еднократно зареждане.

Типове кораби, снабдени с УВП

Тип Страна Водои-
зместимост,
т		 Брой
единици:
в строй
(строящи се)
{отписани}		 Брой клетки Забележка
Носова
УВП		 Кърмова
УВП
MK 41  САЩ
Фрегати тип „Анзак“ Австралия 3400 8 8
Фрегати тип „Аделаида“ Австралия 4100 4 8
Разрушители тип „Хобарт“ Австралия 7000 (1) 48
Фрегати тип „Бранденбург“ Германия 4900 4 16
Фрегати тип „Саксония“ Германия 5700 3 32
Фрегати тип „Де Зевен Провинсен“ Холандия 6000 4 40
Фрегати тип „Ивер Хютфелд“ Дания 6650 (3) 32
Фрегати тип „Алваро де Базан“ Испания 6250 4 (2) 48 AEGIS
Разрушители тип „Ирокез“ Канада 5100 4 32
Фрегати тип „Анзак“ Н. Зеландия 3400 2 8
Фрегати тип „Фритьоф Нансен“ Норвегия 5300 4 (1) 8 AEGIS
Корвети тип „Гаврон“ Полша 2000 (1) 16
Експериментален кораб „Нортън Саунд“ САЩ 14 000 {1} 16 AEGIS
Ракетни крайцери тип „Тикондерога“ САЩ 9600 22 61 61 AEGIS
Разрушители тип „Спрюенс“ САЩ 8000 {31} 61
Разрушители тип „Арли Бърк“ (Flight I, II) САЩ 8400 28 29 61 AEGIS
Разрушители тип „Арли Бърк“ (Flight IIA) САЩ 9200 24 32 64 AEGIS
Фрегати тип „Салих Реис“ Турция 3400 2 16
Разрушители тип KDX-II Юж. Корея 5500 6 32
Разрушители тип KDX-III Юж. Корея 10 000 1 (2) 48 32 AEGIS
Разрушители тип „Мурасаме“ Япония 4600 10 16
Разрушители тип „Таканами“ Япония 4700 2 32
Разрушители тип „Конго“ Япония 9500 4 29 63 AEGIS
Разрушители тип „Атаго“ Япония 10 000 2 64 32 AEGIS
MK 48 / MK 56  САЩ
Фрегати тип „Карел Дорман“ Холандия 3300 2 16 Mod 1
→ Белгия 3300 2 16 Mod 1
→ Чили 3300 2 16 Mod 1
→ Португалия 3300 2 16 Mod 1
Фрегати тип „Хидра“ Гърция 3350 4 16 Mod 2
Кораби за управление и поддръжка тип „Абсалон“ Дания 6600 2 18 Mod 3
Фрегати тип „Ивер Хютфелд“ Дания 6650 (3) 18 Mod 3
Корвети тип „Нилс Юел“ Дания 1450 3 12 Mod 3
Патрулни катери тип „Флювефискен“ Дания 450 8 6 или 12 Mod 3
Фрегати тип „Халифакс“ Канада 3300 12 16 Mod 0
Разрушители тип KDX-I Юж. Корея 3900 3 16 Mod 2
Разрушители тип „Мурасаме“ Япония 4600 10 16 Mod 2
SYLVER  Франция
Самолетоносачът „Шарл де Гол“ Франция 42 000 1 16 16
Самолетоносачът „Кавур“ Италия 30 000 1 16 16
Фрегати тип „Формидабъл“ Сингапур 3200 6 32
Разрушители тип „Деринг“ Англия 8000 (6) 48 PAAMS
Фрегати тип „Форбин“ („Хоризонт“) Франция 6600 2 48 PAAMS, A50
Фрегати тип „Андреа Дориа“ („Хоризонт“) Италия 6600 2 48 PAAMS, A50
Фрегати тип „Аквитания“ (FREMM) Франция 6000 (1) 32
→ Мароко 6000 (1) 32
Фрегати тип „Бергамини“ (FREMM) Италия 6000 (1) 16
Фрегати тип „Ел Рияд“ С. Арабия 4700 3 16
ЗРК „Форт“  Русия
ГПК „Азов“ (пр. 1134Б) Русия 8400 {1} 48
ТАРК тип „Киров“ (пр. 1144) Русия 25 860 1 96
РКР тип „Слава“ (пр. 1164) Русия 11 380 3 64
Разрушители тип 051С Китай 7100 2 16 32
ЗРК „Кинжал“  Русия
ТАКР „Адмирал Кузнецов“ (пр. 1143.5) Русия 59 100 1 96 96
ТАРК тип „Киров“ (пр. 1144) Русия 25 860 1 64
ГПК тип „Удалой“ (пр. 1155) Русия 8900 8 32 32
ГПК „Адмирал Чабаненко“ (пр. 1155.1) Русия 8900 1 32 32
СКР тип „Неустрашимий“ (пр. 11540) Русия 4300 2 (1) 32
ПКРК „Гранит“  Русия
ТАРК тип „Киров“ (пр. 1144) Русия 25 860 1 {3} 20
ТАКР „Адмирал Кузнецов“ (пр. 1143.5) Русия 59 100 1 12
ЗРК „Редут“  Русия
Корвети проект 20380 Русия 2200 4 (5) 12
Корвети проект 20385 Русия 2200 (2) 16
Фрегати проект 22350 Русия 4500 1 (3) 32
3С14  Русия
Фрегати тип „Талвар“ Индия 4000 3 8
Разрушители тип „Раджпут“ Индия 5000 2 8
Фрегати проект 22350 Русия 4500 1 (3) 16
Фрегати проект 11356 Русия 4035 2 (3) 8
Корвети проект 20380 Русия 2200 (2) 8
Ракетни кораби проект 11661 Русия 1930 1 8 само на РК „Дагестан“
Малки ракетни кораби проект 21631 Русия 949 5 (4) 8
Патрулни кораби проект 22160 Русия 1800 (2) 8
ТАРК от проекта 1144 „Адмирал Нахимов“ Русия 25 860 (1) 80 в модернизация
Barak  Израел
Hetz (Saar 4.5) Израел 490 8 32
Корвети тип „Саар-5“ Израел 1200 3 32 32
R22 Viraat Индия 28 700 1 16
Разрушители тип „Делхи“ Индия 6700 3 32
Разрушители тип „Раджпут“ Индия 5000 2 32
Фрегати тип „Брахмапутра“ Индия 3800 3 24
Фрегати тип „Годавари“ Индия 3800 3 24
Фрегати тип „Шивалик“ Индия 5300 3 32
Фрегати тип „Алмиранте Кохрейн“ Чили 4500 ? ?
Корвети тип „Виктори“ Сингапур 600 6 16
Umkhonto  ЮАР
Фрегати тип „Валор“ ЮАР 3700 4 16
Ракетни катери тип „Хамина“ Финландия 250 4 8
Минни заградители тип „Хямеенмаа“ Финландия 1300 2 8
VL Seawolf  Великобритания
Фрегати тип „Норфолк“ В-британия 4500 13 32
Фрегати тип „Алмиранте Кохрейн“ Чили 4500 3 32
Фрегати тип „Лекю“ Малайзия 2300 3 16
K-VLS  Южна Корея
Разрушители тип KDX-II Юж. Корея 5500 6 32
Разрушители тип KDX-III Юж. Корея 10000 1 (2) 48 AEGIS
HHQ-9  Китай
разрушители тип 052C Китай 5900 2 36 12
HHQ-16  Китай
Фрегати тип 054 Китай 4500 4 (2) 32

Източници

  1. ↑ Машенский С. Н. Великолепная семерка. Крылья „Беркутов“. Большие противолодочные корабли проекта 1134Б и вертолеты Ка-25. Военная Книга, 2007, 208 с. ISBN 978-5-902863-14-4.
  2. ↑ Информация о корабельных пусковых установках для ракет Архив на оригинала от 2011-08-05 в Wayback Machine. – www.missiles.ru.

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Установка вертикального пуска“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​