Устнено-зъбна съгласна
| Място на учленение на съгласните звукове |
|---|
• Устнени |
| Двубърнени |
| Устнено-заднонебни |
| Устнено-венечни |
| Устнено-зъбни |
| Зъбно-устнени |
• Двузъбни |
• Предноезични |
| Езично-устнени |
| Междузъбни |
| Зъбни |
| Зъбно-венечни |
| Венечни |
| Върхови |
| Ламинални |
| Подвърхови |
| Задвенечни |
| Небно-венечни |
| Ретрофлексни |
• Средноезични |
| Задвенечни |
| Венечно-небни |
| Небни |
| Устнено-небни |
| Заднонебни |
| Мъжечни |
| Мъжечно-надгръклянникови |
• Задноезични |
| Глътъчни |
| Надгръкляннико-глътъчни |
| Надгръклянникови |
• Гръклянови |
| Гласилкови |
Устнено-зъбните съгласни (също лабиодентални консонанти) са група съгласни звукове, чието учленение става посредством долната устна и горните зъби.
Международната фонетична азбука отрежда следните символи за основните устнено-зъбни съгласни:[1]
- Звучна устнено-зъбна носова съгласна: ɱ (
звук) - Звучна устнено-зъбна едноударна съгласна: ⱱ (звук)
- Беззвучна устнено-зъбна проходна съгласна: f (звук)
- Звучна устнено-зъбна проходна съгласна: v (звук)
- Звучна устнено-зъбна приблизителна съгласна: ʋ (звук)
