Франсиско Сиутат де Мигел
Франсиско Сиутат де Мигел | |
испански полковник | |
Звание | полковник |
---|---|
Служи на | Кралство Испания Втора испанска република |
Род войски | Испанска републиканска армия |
Битки/войни | Гражданска война в Испания |
Дата и място на раждане | 28 октомври 1909 г.
|
Дата и място на смърт | 30 ноември 1986 г.
|
Франсиско Сиутат де Мигел (на испански: Francisco Ciutat de Miguel) е испански полковник от Гражданската война в Испания.[1]
Биография
Участва в битката при Сантандер по време на Испанската гражданска война през лятото на 1937 г. като началник на операциите на армията на Севера.
След края на Гражданската война Мигел бяга в Съветския съюз, където постъпва в академията Ворошилов и се жени за София Кокина.[2] По-късно участва като чуждестранен военен съветник на кубинската армия по време на инвазията в Залива на прасетата. Също така помага на алжирската армия срещу Мароко по време на Пясъчната война и участва във войната във Виетнам.[3]
По-късно се завръща в Испания през 1977 г. след смъртта на Франсиско Франко.
Източници
- ↑ Aub, Max. Campo de los almendros. Editorial Castalia, 2000. ISBN 84-7039-858-X. с. 204.
- ↑ Memoria republicana // Архивиран от оригинала на 2007-02-18. Посетен на 2023-02-20.
- ↑ Un hombre que tuvo tres nombres // Mercedes Rodríguez García. Посетен на 2007-04-26.
Литература
- Relatos y reflexiones de la Guerra de España 1936-1939 - Francisco Ciutat de Miguel. Forma Ediciones. Madrid 1978.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Francisco Ciutat de Miguel в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |