Чернокрак пор
Чернокрак пор | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Застрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||
(Audubon & Bachman, 1851) | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Чернокрак пор в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Чернокракият пор (Mustela nigripes) е малък северноамерикански хищник. Към 1937 г. той е напълно изтребен на територията на Канада, а от 1967 г. влиза в Червената книга на Северна Америка като изчезващ вид.
Чернокракият пор е приблизително 45 cm дълъг, има 15 cm опашка и тежи около 1 kg.
Този бозайник се храни основно с още по-малките млекопитаещи, известни като „прерийни кучета“, които нанасят големи щети върху реколтата и поради това правителството и фермерите на САЩ от десетилетия се борят за изтребването им. Успехите им обаче индиректно почти унищожават чернокраките порове.
През 1981 г. една популация е открита в Уайоминг. Тя бързо залинява и през 1986 г. от нея остават само 18 индивида. Всички те са заловени и се размножават в плен, за да се създаде по-многобройна популация, преди животните да бъдат повторно пуснати на свобода през 1991 г. Въпреки всичко, през 1995 г. популацията отново много намалява.
Източници
- ↑ Mustela nigripes (Audubon & Bachman, 1851). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
|