Яна (вилает Лозенград)

Яна
Kaynarca
— село —
Турция
41.6629° с. ш. 27.472° и. д.
Яна
Мармара
41.6629° с. ш. 27.472° и. д.
Яна
Страна Турция
РегионМармара
ВилаетЛозенград
Надм. височина198 m
Население2445 души (2010)
Тази статия е за селото в Одринска Тракия. За за други вижте Яна.

Яна (на турски: Kaynarca, Кайнарджа) е село в Източна Тракия, Турция, Околия Бунархисар, Вилает Лозенград (Къркларели).

География

Яна се намира в южното подножие на Странджа на пет километра северозападно от Бунархисар.

История

В 19 век Яна е голямо смесено село в Бунархисарска кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Яна (Yana) има 342 домакинства и 710 жители българи, 138 мюсюлмани и 856 гърци.[1]

В 1899 година бунархисарският учител Христо Настев с помощта на яничаните дядо Яно Стоянов Кехайов и синовете му Никола и Александър, както и на Стоян Пенков, основава в селото комитет на ВМОРО.[2]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Яна живеят 160 български екзархийски семейства и 360 семейства гърци и гъркомани.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 42 души от Яна са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

Българското население на Яна се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. От тях 36 семейства (148 души) се заселват в Бургаска околия и 8 семейства са настанени в град Фере.[5]

Личности

Родени в Яна
  • Георги Тодоров Атанасов (1882 - след 1943), деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
  • Никола Христов Арабаджиев, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, 2 рота на 11 сярска дружина, ранен на 17 юни 1913 година, починал на 20 (30) юни 1913 година, носител на орден „За храброст“ ІV степен[6]
  • Никола Гандиев – Гандито, ръководител на местния революционен комитет на ВМОРО през 1902 година[7]
  • Стоян Ангелов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 8 костурска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[8]
  • Никола Георгиев (1873 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Лазар Маджаров в Одринско[9]
  • Ст. Калъчев, български свещеник и революционер, служил в родното си село в цьрквата „Свети Никола” и в село Колибите в църквата „Света Марин“а[10]
  • Ст. Милков, деец на ВМОРО, четник на Михаил Даев[11]
  • Ставри Полихронов (1878 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Лазар Маджаров в Одринско[9]
  • Яни Събев (1823 – 1903), български революционер, четник на Лазар Маджаров, загинал на 80 години на 15 май 1903 година в сражението при Кукурдан на 15 май 1903 година[12][13]

Бележки

  1. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 40-41.
  2. ↑ Спомени на Христо Настев в: „Борбите в Македония и Одринско. 1878-1912. Спомени“, София, 1981, стр. 310.
  3. ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 294.
  4. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 890.
  5. ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 309.
  6. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 51.
  7. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 26.
  8. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 34.
  9. ↑ а б Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  10. ↑ Маджаров, Панайот. Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895–1913). София, ИК „Ваньо Недков”, 2007. ISBN 9789549462166. с. 19.
  11. ↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  12. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 31.
  13. ↑ Попниколов, Димитър. Преображенското въстание : (Лични спомени и по спомени на войводата Яни Попов). Второ допълнено издание. София, Издателство на Отечествения фронт, 1982. с. 71.