13,2 mm Hotchkiss M1929

13,2 mm картечница Hotchkiss Model 1929
Mitrailleuse Hotchkiss de 13,2 mm modèle 1929
Страна Франция
ТипТежка картечница
История на производство и служба
Създаване1929 г.
ПроизводителHotchkiss et Cie Франция
Производствоот 1930 г.
На въоръжениеот 1930 г. – до днес
КонфликтиВтора световна война и др.
Габаритни характеристики
Маса40 kg (тяло)
97 kg (с лафетa)
Дължина1490 mm
Дължина на цевта992 mm (76 калибра)
Работни характеристики
ДействиеГазово-възвратен механизъм
ПълнителПълнител за 50 патрона
Боеприпаси13,2 × 96 мм Hotchkiss
Скорострелност450
Начална скорост800 m/s
Ефективна стрелба6000 m
13,2 mm картечница Hotchkiss Model 1929 в Общомедия

13,2-mm Hotchkiss M1929 е голямокалибрена тежка картечница с калибър 13,2 mm, разработена и произвеждана във Франция от фирмата „Хочкис“ (на френски: Hotchkiss et Cie) в периода между Първата и Втората световни войни. Използва се като зенитна картечница от сухопътните войски, ВВС и ВМС на Франция в годините на Втората световна война. Също се произвежда по лиценз в Япония с марката тип 93[1] и в Италия като Breda Mod.31.

Конструкция

Три различни 13,2 mm патрона в сравнение: – 13,2x99 Hotchkiss; – 13,2x96 Hotchkiss; – 13,2x92SR Tankgewehr

Компанията „Хочкис“ разрабва голямокалибрената картечница от края на 1920-те години като противотанкова и зенитна. Картечницата има газоотводна автоматика с дълъг ход на газовото бутало, намиращо се под ствола. Самият той има въздушно охлаждане, снабден е с ребра и може да се смени с помощта на специален инструмент. Подаването на боеприпасите е с пълнители с малка вместимост, което снижава практическата скорострелност до 200 изстрела в минута. Картечницата се произвежда в различни варианти на комплектация, включваща както и най-обикновената установка на тринога, така и сдвоени и четирицевни установки[2].

Патронът 13,2×99 mm е разработен от компанията „Хочкис“ специално за картечницата. При начална скорост от 800 m/s куршума с маса 52 g има дулна енергия от 16 640 J. Поради това че патронът е много подобен на патрона 12,7×99 mm, през 1935 г. е разработен патрон 13,2×96 mm, който съхранява всички характеристики на предшественика[3].

Употреба

В сухопътните войски

Армията на Франция първоначално се отказва от използването на mle 1929 в пехотата като зенитна, на основание че нейните тежки куршуми при падането им могат да нанесат вреда на собствените сили, и използва идентичната mle 1930 в кавалерията (на лекия танк AMR 35 и БА Laffly 80 AM[1]), а също и за комплектоването на отбранителните съоръжения на линията „Мажино“ в долните Вогези и по бреговете на Рейн в комплект с т.нар. смесено оръжие (JM, Jumelage de mitrailleuses Reibel) (аналогично на установката с противотанковото 37-mm AC modèle 1934 и 1937)[4].

В армията на Белгия с тях са въоръжени леките танкове T-15 и T13 (сдвоено с 47-mm FRC 1932).

Армията на Япония известно време използва картечницата като основно оръжие на кавалерийския танк Тип 92, до 1937 г., когато вместо нея е поставено 20-mm автоматично оръдие „Тип 98“[5].

Полша, в периода 1933 – 1934 г., купува 28 картечници. Десет от тях, поставени на триноги типове „B“ (8 бр.) и „R1“, са въоръжение на рота ПВО от 1-ви зенитен арт-полк, базиран във Варшава. През 1938 г. ротата е разформирована, а „хочкисите“ са предадени на флота.
16 картечници са предназначени за поставяне в десните кули на танковете Vickers Mk E (иззети след превъоръжаването при танковете през април 1934 г.)[6]. През август 1939 г. са налични 29 броя[7].

Гръцката армия до началото на войната успява да закупи само 32 екземпляра от картечницата, на универсални лафети.

Като зенитна установка

Японска атака срещу Шанхай

ВВС на Франция използва поставена на тринога сдвоена установка (Mitrailleuse de 13,2 mm CA mle 1930) за противовъздушна отбрана на летищата и други важни обекти.

В течение на 1930-те г. са изпитвани различни варианти на ЗСУ, в частност на шаси Citroën-Kégresse P19 (полугъсенично) и P4T, а също и на високопроходимия колесен 6×6 Berliet, но нито един от тези варианти не получава широко разпространение.

Силите на „Сражаваща се Франция“, през 1942 г., използват в Северна Африка самоделни установки, със свалени от кораби картечници.

Във флота

Affusto navale quadrinato.

Френският флот използва сдвоени и четирицевни картечни установки на турела R4SM (учетворената е конструкция на Ив Ле Прийор) практически на всички военни кораби, построени през 1930-те години, а също и в частите на бреговата отбрана.
(На корабите, които преминават модернизация през 1943 г. в САЩ, например на линкора „Ришельо“ или на лидера „Ле Терибл“, вместо 13,2-mm картечници са поставени по-ефективните 20-mm автоматични оръдия „Ерликон“).

Аналогични сдвоени и учетворени установки има и на корабите на японския Императорски флот.

Испанските ВМС купуват партида от оръжието през декември 1935 г. То се използва по време на последвалата скоро Гражданска война, бидейки поставено на няколко крайцера и разрушителя от републиканския флот.

Севилския завод за боеприпаси „Pirotecnia Militar“ продължава производството на патрони за тях и след 1939 г.

През 1929 г. италианската компания „Breda“ придобива лиценз и от 1931 г. започва производството на картечницата под името Breda Mod.31.

Освен на корабите на италианските кралски ВМС, тя се поставя и на принадлежащите на флота броневлакове, с тях са въоръжени и командирските танкове и доставените по бразилска поръчка танкетки CV33. След Втората световна война той се използва на патрулните катери на Финансовата гвардия.

Сдвоена установка на 13,2-mm „хочкис“, от числото на получените от армията, има на полския минен заградител „Gryf“.

Оператори

Източници

  1. ↑ Campbell J. Naval weapons of World War Two. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-459-4. с. 202.
  2. ↑ Campbell J. Naval weapons of World War Two. с. 310.
  3. ↑ Крупнокалиберные патроны Архив на оригинала от 2012-09-08 в Wayback Machine. ((ru))
  4. ↑ Philippe Truttmann, La ligne Maginot ou la Muraille de France, Gérard Klopp éditeur, 1985, p. 179.
  5. ↑ П. Сергеев. Танки Японии во Второй мировой войне, 2000
  6. ↑ Andrzej Konstankiewicz, Broń strzelecka i sprzęt artyleryjski formacji polskich i Wojska Polskiego w latach 1914 – 1939, Lublin 2003, s. 135 – 135.
  7. ↑ ibidem, s. 256.
  8. ↑ а б в г д е Попенкер М. Р., Милчев М. Н. Вторая мировая: Война оружейников. М.: Яуза, Эксмо, 2008. стр. 150

Външни препратки

Вижте също

Литература

  • Campbell J. Naval weapons of World War Two. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-459-4.
  • Stéphane Ferrard, France 1940: l’armement terrestre, ETAI, 1998 (ISBN 978-2-7268-8380-8)
  • Jean-Yves Mary, La ligne Maginot, ce qu’elle était, ce qu’il en reste, SERCAP, 1985
  • Philippe Truttmann, La ligne Maginot ou la Muraille de France, Gérard Klopp éditeur, 1985
  • П. Сергеев. Танки Японии во Второй мировой войне, 2000.
  • „Las armas de la guerra civil española“, José MAría MANRIQUE, ISBN 84-9734-475-8, pages 394 −398
  • Ciepliński Andrzej, Woźniak Ryszard, Encyklopedia współczesnej broni palnej (od połowy XIX wieku), Warszawa 1994.
  • Konstankiewicz Andrzej, Broń strzelecka i sprzęt artyleryjski formacji polskich i Wojska Polskiego w latach 1914 – 1939, Lublin 2003.
  • Waśko Zdzisław, Witkowski Rafał, Regularne jednostki Wojska Polskiego Formowanie, działania bojowe, organizacja, uzbrojenie, wyposażenie, metryki okrętów i oddziałów lądowych Marynarki Wojennej, Warszawa 1976.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата 13,2 mm Hotchkiss M1929 в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​