9 септември
9 септември е 252-рият ден в годината според григорианския календар (253-ти през високосна година ). Остават 113 дни до края на годината.
Събития
337 г. – След отстраняване на всички роднини, които биха имали претенции към трона, тримата синове на император Константин I Велики : Константин II , Констанций II и Констант съвместно заемат поста император на Римската империя .
924 г. – Състои се среща между цар Симеон I и император Роман I Лакапин при стените на Константинопол , която завършва със сключване на примирие.
1521 г. – След превземането на Белград , султан Сюлейман Великолепни нарежда изселването в Истанбул на българите от Белград и Белградската област , придружени от османската войска. След откупуване от Цариградския патриарх на пленените християнски светини от султана, на българите е разрешено да вземат със себе си християнските реликви от Белград – мощите на Света Петка Българска и на императрица Теофано , както и иконата на Света Богородица и на 10 септември същата година започва преселението им, което приключва през следващата 1522 г.
1570 г. – Османските турци завладяват Никозия (остров Кипър ).
1776 г. – Континенталният конгрес , приел на 4 юли 1776 г. Декларацията за независимостта , официално нарича новия съюз на независимите щати Съединени американски щати .
1850 г. – Калифорния става 31-вият щат на САЩ .
1855 г. – Кримската война : След 349-дневна обсада англо -френските войски, действащи на Кримския полуостров , завладяват Севастопол .
1885 г. – Назначено е княжеско комисарство за Източна Румелия . Съпроводен от 2-ри конен Шуменски полк, княз Александър Батенберг влиза в Пловдив като княз на Северна и Южна България.
1886 г. – В Берн , Швейцария е подписана международна конвенция за защита на авторското право на литературни и художествени произведения.
1892 г. – Астрономът Едуард Емерсън Барнард открива Амалтея – петият по големина естествен спътник на Юпитер .
1903 г. – Главният щаб на Илинденско-Преображенското въстание се обръща към българското правителство за оказване на помощ.
1905 г. – В Русия е въведена академична автономия на университетите .
1909 г. – Официално е открита Софийската синагога .
1915 г. – Излиза под печата на БАН фундаменталният труд Българите в Македония .
1943 г. – Втора световна война : Германските войски окупират северна и части от централна Италия. В Рим, намиращият се италиански моторизиран армейски корпус под командването на генерал Джакомо Карбони атакува германски парашутисти при Витербо и Пратика Ди Маре.
1943 г. – XXV обикновено народно събрание избира Регентство на малолетния цар Симеон II в състав: княз Кирил Преславски , професор Богдан Филов и генерал Никола Михов .
1944 г. – Деветосептемврийски преврат : С помощта на настъпващите в България сили на Червената армия начело с маршал Фьодор Толбухин , Отечественият фронт и Българската армия свалят правителството на Константин Муравиев и създават правителство на Отечествения фронт начело с Кимон Георгиев . С това в България започва мащабна политическа, икономическа и социална промяна.
1944 г. – В противоречие с конституцията правителството на България издава постановления за освобождаване от длъжност на регентите на Симеон II и за назначаване на нов Регентски съвет , в който влизат професор Венелин Ганев (независим), Цвятко Бобошевски (независим) и Тодор Павлов (комунист).
1944 г. – Вестник „Отечествен фронт “ започва да излиза легално.
1945 г. – За първи път Денят на свободата се чества като национален празник и неприсъствен ден. Във връзка с годишнината са помилвани и освободени от затвора около 900 души, осъдени от т.нар. Народен съд , а над 1000 души са пуснати от трудовите лагери.
1945 г. – От Москва в страната се завръща Васил Коларов .
1945 г. – За последно е връчен орденът „Победа“ – на Тито .
1948 г. – Обявено е създаването на Корейската народнодемократична република .
1949 г. – Поради катастрофалната реколта от зърнени храни , Народна република България е принудена за четвърти път след 9 септември 1944 г. да подпише спогодба със СССР за доставка на пшеница назаем.
1956 г. – Елвис Пресли дебютира в „Шоуто на Ед Съливан “.
1969 г. – В Канада влиза в сила т.нар. Езиков акт , съгласно който английският и френският стават официални езици за цялата територия на страната.
1969 г. – Самолетът при полет 853 на „Алегени Еърлайнс“ се сблъсква във въздуха с лек самолет „Пайпър PA-28“ близо до Феърланд, Индиана и убива всички 83 души на борда на двете машини.
1972 г. – Българската национална телевизия излъчва първото цветно предаване – манифестацията от площад „9 септември“ (днес „Княз Александър Батенберг“ ). Започва работа Варненското телевизионно студио.
Изстрелването на совалката „Атлантис“
Родени
214 г. – Аврелиан , римски император († 275 г.)
384 г. – Флавий Хонорий , римски император († 395 г.)
1585 г. – Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо , френски кардинал и държавник († 1642 г.)
1737 г. – Луиджи Галвани , италиански физик († 1897 г.)
1778 г. – Клеменс Брентано , немски поет († 1842 г.)
1828 г. – Йоаким Груев , български възрожденец, († 1912 г.)
1828 г. – Лев Толстой , руски писател и философ († 1910 г.)
1849 г. – Никола Войновски , български революционер († 1876 г.)
1859 г. – Стефан Николов , български офицер и революционер († 1915 г.)
1883 г. – Преподобна Стойна , българска ясновидка († 1933 г.)
1883 г. – Стефан Баламезов , български правист († 1960 г.)
1895 г. – Тома Измирлиев , български писател († 1935 г.)
1899 г. – Александър Несмеянов , руски химик органик, академик († 1980 г.)
1901 г. – Иван Радоев , български футболист († 1985 г.)
1908 г. – Чезаре Павезе , италиански писател († 1950 г.)
1920 г. – Митко Григоров , български политик, дипломат († 1987 г.)
1922 г. – Ханс Георг Демелт , германски физик, лауреат на Нобелова награда по физика през 1989 г. († 2017 г.)
1923 г. – Клиф Робъртсън , американски актьор († 2011 г.)
1924 г. – Рик Ван Стенберген , белгийски колоездач († 2003 г.)
1941 г. – Георги Каменов , български футболист
1941 г. – Денис Ричи , американски информатик († 2011 г.)
1941 г. – Отис Рединг , американски изпълнител († 1967 г.)
1941 г. – Станислав Стратиев , български писател († 2000 г.)
1944 г. – Иван Желев , български политик
1944 г. – Цанко Яблански , български политик
1951 г. – Трайчо Соколов , български футболист († 2019 г.)
1954 г. – Волен Николаев , български поет († 2011 г.)
1959 г. – Ерик Сера , френски композитор
1960 г. – Хю Грант , британски актьор
1962 г. – Лиза Марклунд , шведска писателка
1963 г. – Роберто Донадони , италиански футболист
1965 г. – Мая Димитрова , български политик, икономист, инженер и юрист
1966 г. – Адам Сандлър , американски актьор
1969 г. – Адемоле Банколе , нигерийски футболист
1970 г. – Наталия Страйгнард , венецуелска актриса
1972 г. – Горан Вишнич , хърватски актьор
1974 г. – Филип Аврамов , български актьор
1975 г. – Майкъл Бубле , канадски певец, актьор и композитор
1976 г. – Хуан Алфонсо Баптиста , венецуелски актьор
1980 г. – Мишел Уилямс , американска актриса
1980 г. – Яни Лиматайнен , финландски музикант
1981 г. – Сандра Шайн , унгарска порно актриса
1985 г. – Лука Модрич , хърватски футболист
1987 г. – Александър Сонг , камерунски футболист
1991 г. – Оскар , бразилски футболист
Император Аврелиан
Кардинал Ришельо
Йоаким Груев
Лиза Марклунд
Починали
276 г. – Флориан , римски император (* 232 г.)
1000 г. – Олаф I , крал на Норвегия (* 969 г.)
1087 г. – Уилям I , крал на Англия, херцог на Нормандия (* 1028 г.)
1271 г. – Ярослав III , велик княз на Владимирско-Суздалското княжество (* ? г.)
1513 г. – Джеймс IV Стюарт , шотландски крал (* 1473 г.)
1569 г. – Питер Брьогел Стари , фламандски художник (* 1525 г.)
1596 г. – Анна I Ягелонина , кралица на Полша и велика княгиня на Литва (* 1523 г.)
1815 г. – Джон Копли , американски художник (* 1738 г.)
1841 г. – Огюстен Пирам дьо Кандол , швейцарски ботаник (* 1778 г.)
1849 г. – Михаил Павлович , велик княз на Русия (* 1798 г.)
1891 г. – Жул Греви, президент на Франция (* 1807 г.)
1898 г. – Стефан Маларме , френски поет (* 1842 г.)
1901 г. – Анри дьо Тулуз-Лотрек , френски художник (* 1864 г.)
1929 г. – Алексей Павлов , руски геолог (* 1854 г.)
1932 г. – Стоян Заимов , български революционер и възрожденец (* 1867 г.)
1941 г. – Богдан Баров , български революционер (* 1885 г.)
1944 г. – Франк Маршал , американски шахматист (* 1877 г.)
1947 г. – Виктор Орта , белгийски архитект (* 1861 г.)
1976 г. – Мао Дзъдун , китайски политик (* 1893 г.)
1978 г. – Джак Уорнър, американски филмов продуцент (* 1892 г.)
1990 г. – Самюъл Доу , Президент на Либерия (* 1951 г.)
1994 г. – Адам Лиментани , английски психиатър (* 1913 г.)
1995 г. – Цветан Бончев , български физик (* 1929 г.)
2001 г. – Шах Масуд , афганистански политик и военен деятел (* ок. 1952 г.)
2003 г. – Едуард Телер , унгарски и американски ядрен физик от еврейски произход, създател на водородната бомба (* 1908 г.)
2010 г. – Бент Ларсен , датски шахматист (* 1935 г.)
Жул Греви
Стефан Маларме
Стоян Заимов
Мао Дзедун
Празници
The article is a derivative under the Creative Commons Attribution-ShareAlike License .
A link to the original article can be found here and attribution parties here
By using this site, you agree to the Terms of Use . Gpedia ® is a registered trademark of the Cyberajah Pty Ltd