Виктор Гриняр

Виктор Гриняр
Victor Grignard
френски химик
Роден
Починал
Лион, Франция
ПогребанЛион, Франция
Националност Франция
Научна дейност
Областорганична химия
Работил вУниверситет Нанси
Известен среакция на Гриняр
НаградиНобелова награда за химия (1912)
Семейство
СъпругаОгюстин Мари Булан
Виктор Гриняр в Общомедия

Виктор Гриняр (на френски: François Auguste Victor Grignard) е френски химик, носител на Нобелова награда за химия за 1912 г. „за откриването на гриняровия реактив, способствал развитието на органичната химия“.

Биография

Роден е на 6 май 1871 година в Шербур, Франция, в семейството на производител на корабни платна. Описван е като скромен и дружелюбен.[1] След като се опитва да завърши специалност математика, Гриняр се проваля на изпитите си и се записва в армията през 1892 г.[2] След една година служба той се завръща отново следвайки математика в Лионския унивеситет, където най-накрая успява да завърши през 1894 г.[3] През декември същата година се записва да учи химия и започва да работи с професорите Филип Барбие (1848 – 1922) и Луис Буво (1864 – 1909). Гриняр работи особено много с Барбие, като техните изследвания се фокусират върху органомагнезиевите съединения. Те се стремят да синтезират алкохоли от алкилхалогениди, алдехиди, кетони и алкени.

Две години по-късно Гриняр прави забележително откритие. Той нагрява смес от магнезиеви стружки, изобутилйодид и добавя сух етилов етер към сместа, при което се наблюдава реакция.[1] Продуктът по-късно става известен под името реактив на Гриняр. Наречено в негова чест, това органомагнезиево съединение (R-MgX) (R = алкил; X = халоген) реагира лесно с кетони, алдехиди и алкени, произвеждайки техните съответни алкохоли с впечатляваща ефективност. Така Гриняр открива синтетичната реакция, която в днешно време носи неговото име (реакция на Гриняр) през 1900 г.

През 1901 г. Гриняр публикува докторската си дисертация, която касае комбинациите на органомагнезиевите смеси и тяхното приложение при синтеза на киселини, алкохоли и въглеводороди.[4] Работи в университета на Безансон, а в Лион се завръща вече като доцент.[5] След това става професор в Университета Нанси през 1910 г. През 1912 г. той и Пол Сабатие (1854 – 1941) получават Нобелова награда за химия.[6]

През Първата световна война Гриняр изучава химическите бойни агенти, в частност производството на фосген и засичането на иприт. На 26 юни 1926 г. е избран за член на Френската академия на науките. През 1933 г. става командир на ордена на Почетния легион.[7]

Умира след тежка болест на 13 декември 1935 г. в Лион, Франция, на 64-годишна възраст.

Личен живот

През 1919 г. Гриняр се жени за Огюстин Мари Булан. Раждат им се дъщеря и син. Синът, Рожер Гриняр, също става химик. Целенасочен и разностранен изследовател, Гриняр също е и високо ценен учител.

Реакция на Гриняр

Гриняр е най-известен с разработването на нов метод за генериране на въглерод-въглеродни връзки, използвайки магнезий за свързване на кетони и алкилхалогениди.[8] Тази реакция е важна в органичния синтез. Тя настъпва в два етапа:

  1. Образуване на „реактив на Гриняр“, който представлява органомагнезиево съединение, получено чрез реакцията на органохалид, R-X (R = алкил или арил; X = халогенид, обикновено бромид или йодид) с магнезиев метал. Реактивът на Гриняр обикновено се описва с обща химична формула R-Mg-X, въпреки че нейната структура е по-сложна.
  2. Добавяне на карбонил, в който кетон или алдехид се добавя към разтвора, съдържащ реактива на Гриняр. Въглеродният атом, който е свързан с магнезия, се прехвърля към карбонилния въглероден атом и кислородът на карбонилния въглерод се свързва с магнезия, при което се получава алкохолат. Процесът е пример за нуклеофилно присъединяване към карбонил. След присъединяването, реакционната смес се обработва с разредена киселина до получаване на алкохол, а магнезиевите соли след това се отстраняват.

Източници

  1. ↑ а б Newbold, Brian. Victor Grignard Ancestor of Organic Synthesis: Victor Grignard was a brilliant French chemist who became famous at age 29 for the discovery of the organomagnesium halides and their versatility in chemical synthesis. (Feature/Chronique). // Business Insights: Global. 2001.[неработеща препратка]
  2. ↑ Wisniak, Jaime. „François Auguste Victor Grignard.“ Educación Química, vol. 15, no. 4, 2018, p. 425., doi:10.22201/fq.18708404e.2004.4.66168.
  3. ↑ „The Nobel Prize in Chemistry 1912.“ Nobelprize.org, www.nobelprize.org/prizes/chemistry/1912/grignard/biographical/. Accessed 18 Nov. 2018.
  4. ↑ Philippe Barbier (1848 – 1922) and Victor Grignard (1871 – 1935): Pioneers of Organomagnesium Chemistry // Synfacts 14 (10). 2018. DOI:10.1055/s-0037-1609791. с. A155-A159.
  5. ↑ Xavier Bataille. Biographie Victor Grignard // 2000. Архивиран от оригинала на 2009-09-21. Посетен на 9 май 2010..
  6. ↑ The Nobel Prize in Chemistry 1912 // NobelPrize.org. Посетен на 18 ноември 2018.
  7. ↑ Newbold, Brian T. Victor Grignard Ancestor of Organic Synthesis; Canadian Chemical News. 1 октомври 2001.
  8. ↑ V. Grignard. Sur quelques nouvelles combinaisons organométalliques du magnèsium et leur application à des synthèses d'alcools et d'hydrocarbures (On some new organometallic compounds of magnesium and their application to syntheses of alcohols and hydrocarbons) // Compt. Rend. 130. 1900. с. 1322.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни