Втора битка на пътя Коруня

Втора битка на пътя Коруня
Гражданска война в Испания
Информация
Период13 декември 1936 г. – 15 януари 1937 г.
Мястодо Мадрид
РезултатПобеда за републиканците
ТериторияИспания
Страни в конфликта
Бунтовническа фракцияИспания Испания
Интернационални бригади
Командири и лидери
Луис Оргас Йолди
Франсиско Гарсия Ескамес
Фернандо Барон
Хосе Енрике Варела
Едуардо де Буруага		Испания Хосе Мария Галан
Испания Висенте Рохо
Испания Хосе Миаха
Испания Луис Барсело
Испания Валентин Гонсалес
Испания Сиприано Мера
Испания Густаво Дуран
Испания Хуан Модесто
Сили
17 000 пехота и кавалерия (13 декември)[1]
8 артилерийски батареи от 105 и 155 мм
леки танкове Panzerkampfwagen I		20 000 пехота плюс подкрепления
леки танкове Т-26
Жертви и загуби
15 000 убити или ранени[2]15 000 убити или ранени[2]

Втората битка на пътя Коруня е сражение от Гражданската война в Испания от 13 декември 1936 г. до 15 януари 1937 г., северозападно от Мадрид.

През декември 1936 г. националистите започват офанзива, за да пресекат пътя Коруня и да изолират столицата, но републиканската контраофанзива спира техния напредък. Националистите пресичат пътя Коруня, но не успяват да обградят Мадрид.

Предистория

Битката за Мадрид през ноември 1936 г. е в застой, включително Първата битка на пътя Коруня, като националистите под командването на Франсиско Франко не успяват да превземат града. След това те започват да го обсаждат, с цел да прекъснат връзките му с останалата част на Испания. Франко решава да атакува града от северозапад, за да прекъсне доставките на вода и електричество от Сиера де Гуадарама и да обсади града. След неуспешна офанзива през ноември, националистите събират сили от 17 000 души, водени от генерал Оргас, с четири мобилни бригади, подкрепени от тежка артилерия и Junkers Ju 52/3m бомбардировачи. Републиканската армия е с няколко батальона, водени от Луис Барсело.[3]

Битката

Националистическата офанзива

Офанзивата на националистите започва с тежък артилерийски обстрел на 14 декември и войските на Франко окупират град Боадиля дел Монте.[4] Като контрамярка, републиканците изпращат отряд от съветски танкове, водени от генерал Дмитрий Павлов и две интернационални бригади (XII и XIV) в Боадиля и го освобождават. След безизходица Оргас решава да спре офанзивата на 19 декември, след като напредва няколко километра.[5]

Битката при мъглата

Към края на декември Оргас получава подкрепления и решава да поднови офанзивата на 3 януари. Тази офанзива става известна като Битката при мъглата.[6] Висшето командване на републиканците преразполага своите части в сектора Посуело-Брунете. Републиканците са с армейски корпус, воден от Хосе Миаха с пет дивизии, но с малко боеприпаси или доставки.[7]

Докато националистите напредват на десния фланг, републиканските войски се сриват и Барон напредва от Боадиля и достига Лас Росас на 4 януари. В Посуело републиканската дивизия на Хуан Модесто, състояща се от четири смесени бригади, водени от Ел Кампесино, Луис Барсело, Густаво Дуран и Сиприано Мера, успява да удържи фронта. Освен това гъстата мъгла забавя напредъка на националистите.[8] На 5 януари националистическите сили на Хосе Енрике Варела концентрират осемте си батареи от 105 и 155 мм артилерия, танкове и самолети в Посуело. Републиканските войски се сриват и бягат, въпреки че техните шест съветски танка Т-26 са унищожили 25 германски леки танка. С републиканските войски, разпръснати без контакт и без муниции, Миаха се опитва да прегрупира бригадата на Енрике Листер и XIV Интернационална бригада възможно най-добре.[9]

Националистическите колони достигат до пътя Коруня при Лас Росас и обкръжават Посуело. На републиканските войски под германския батальон „Телман“ от XIV Интернационална бригада е наредено да задържат Лас Росас и да не отстъпват. На 7 януари градът е силно обстрелван от националистическите войски и впоследствие батальонът „Телман“ претърпява големи загуби, като само 35 души оцеляват. Историкът Хю Томас също твърди, че много от ранените са убити от националистическите редовни части.[10]

Републиканска контраатака

До 9 януари националистите са завладели седем километра от пътя Коруня от Пуерта де Йеро до Лас Росас.[11] На 10 януари републиканците започват контранастъпление в гъста мъгла и студ и XII Интернационална бригада достига отвоюваната територия на запад от Мадрид, включително градовете Махадахонда, Вилянуева, Посуело и Боадиля. Въпреки това, до 15 януари и двете страни са изтощени и битката е прекратена.[12]

Последица

Националистите отрязват пътя Коруня, но не успяват да обсадят Мадрид от западния фланг. И двете страни претърпяват около 15 000 убити или ранени.[2] След Третата битка на пътя Коруня през януари 1937 г. с подобни резултати, следващият опит на националистите да обкръжат Мадрид е битката при Харама, която е между 6 и 27 февруари.[13]

Източници

  1. ↑ Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books, 2001. с. 434.
  2. ↑ а б в Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books, 2001. с. 438.
  3. ↑ Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books, 2001. с. 474.
  4. ↑ Romilly, Esmond, Boadilla, The Clapton Press Limited, London, 2018 ISBN 978-1999654306
  5. ↑ Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books, 2001. с. 474–475.
  6. ↑ Jackson, Gabriel. The Spanish Republic and the Civil War, 1931–1939. Princeton University Press, 1967. с. 333.
  7. ↑ Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books, 2001. с. 478–479.
  8. ↑ Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books, 2001. с. 478.
  9. ↑ Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books, 2001. с. 476–478.
  10. ↑ Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books, 2001. с. 479.
  11. ↑ Beevor, Antony. The Battle for Spain: The Spanish Civil War, 1936–1939. Penguin Books, 2006. ISBN 9780143037651. с. 192.
  12. ↑ Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books, 2001. с. 480.
  13. ↑ Beevor, Antony. The Battle for Spain: The Spanish Civil War, 1936–1939. Penguin Books, 2006. ISBN 9780143037651. с. 208–215.

Литература

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Second Battle of the Corunna Road в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​