Северна офанзива (Гражданска война в Испания)

Северна офанзива
Гражданска война в Испания
Информация
Период	31 март – 21 октомври 1937 г.
Място	Северна Испания
Резултат	Победа за националистите
Страни в конфликта
Бунтовническа фракция Легион „Кондор“ Кралство Италия Испания Страна на баските
Командири и лидери
Емилио Мола Фидел Арондо Хосе Солчага Волфрам фон Рихтхофен Еторе Бастико Адолфо Прада Франсиско Лано де ла Енкомиенда Франсиско Сиутат де Мигел Франсиско Галан Белармино Томас
Сили
100 000 националистически войници 60 000 италиански войници[1] 400 оръдия 230 самолета 1 боен кораб 2 крайцера 1 разрушител 120 000 войници и милиция[2] 250 оръдия 40 танка 70 самолета 2 разрушителя 7 бойни траулери
Жертви и загуби
10 000 убити 1 боен кораб 33 000 убити 100 000 пленени 1 разрушител

Северната офанзива е кампания от Гражданската война в Испания, в която националистическите сили побеждават и окупират части от Северна Испания.

Кампанията включва няколко отделни битки. Бискайската кампания води до загубата на Страната на баските, която все още се държи от Републиката и Билбао, най-големият испански индустриален център. Тази част от кампанията включва бомбардировките на Герника и Дуранго.

Битката при Сантандер причинява загубата на провинция Сантандер в Кантабрийска Стара Кастилия за републиката. Битката при Ел Мазуко води до превземането на контролираната от републиканците част от Астурия и падането на Хихон, последната северна крепост на републиката, в ръцете на националистите. Кампанията завършва на 21 октомври 1937 г. с решителна и пълна победа за националистите.

Начало

 Основна статия: Бискайска кампания

Емилио Мола командва началото на тази офанзива на 31 март 1937 г., но той загива при самолетна катастрофа на 3 юни 1937 г. Националистите започват атаката с 50 000 души от 61-ва на Солчага.^[3] Северната републиканска армия е командвана от генерал Франсиско Лано де ла Енкомиенда^[4], което е началото на Бискайската кампания. Националистическата офанзива започва на 31 март и същия ден Легион „Кондор“ бомбардира град Дуранго с 250 убити цивилни. Наварските войски атакуват град Очандиано и на 4 април го окупират след тежки битки. След това Мола решава да спре настъплението поради лошо време.^[5]

На 6 април националистическото правителство в Бургос обявява блокадата на баските пристанища, но някои британски кораби акостират в Билбао. На 20 април националистите продължават офанзивата си и окупират Елгета след тежка артилерийска бомбардировка. Същия ден Легион „Кондор“ бомбардира Герника. Баските се оттеглят до линията на Железния пояс и на 30 април италианците окупират Бермео, но националистическият боен кораб „España“ е потопен от мина.^[6]

Републиканското правителство решава да изпрати 50 самолета в Билбао и започва две офанзиви срещу Уеска и Сеговия, за да спре настъплението на националистите, но и двете се провалят. На 3 юни Мола е заменен от Давила. На 12 юни националистите започват своето нападение над Железния пояс и след тежки въздушни и артилерийски бомбардировки влизат победоносно в Билбао на 19 юни.^[7]

Битката при Сантандер

 Основна статия: Битка при Сантандер

След падането на Билбао републиканското правителство решава да започне офанзива срещу Брунете, за да спре офанзивата на националистите на север на 6 юли, но до 25 юли офанзивата приключва. Републиканските войски в Кантабрия са с нисък морал и баските войници не искат да спрат битката. На 14 август националистите започват настъпление срещу Кантабрия с 90 000 души, 25 000 от които италианци, и 200 самолета на армията на Севера. На 17 август италианците окупират прохода Ел Ескудо и обкръжават 22 републикански батальона в Кампо, Кантабрия. На 24 август баските войски се предават на италианците при Сантоня, а републиканските войски бягат от Сантандер. На 26 август италианците окупират Сантандер, а до 1 септември националистите завземат почти цяла Кантабрия. Националистите пленяват 60 000 души, най-големият брой по време на войната.^[8]

Астурийска кампания

 Основна статия: Настъпление в Астурия

След неуспешната офанзива на републиканците срещу Сарагоса, националистите решават да продължат настъплението си срещу Астурия. Националистите имат огромно числено (90 000 души срещу 45 000) и материално (повече от 200 самолета срещу 35) превъзходство, но републиканската армия в Астурия е по-добре организирана, отколкото в Сантандер, а трудният терен осигурява отлични отбранителни позиции. По време на битката при Ел Мазуко 30 000 наварски войници, водени от Солчага и подкрепени от Легион „Кондор“ превземат долината Ел Мазуко и критичните близки планини (Пена Бланка и Пико Турбина), които са отбранявани от 5 000 републикански войници след 33 дни на кървава битка.^[9][10]

На 14 октомври националистите разбиват републиканския фронт, а на 17 октомври републиканското правителство нарежда да се започне евакуацията на Астурия. Националистическите кораби обаче блокират пристанищата на Астурия и само няколко военни командири (Адолфо Прада, Галан, Белармино Томас) успяват да избягат. До 21 октомври националистите окупират Хихон и приключват завладяването на северната зона.^[11]

Последици

Със завладяването на Севера националистите контролират 36% от испанското индустриално производство, 60% от производството на въглища и цялото производство на стомана. Освен това повече от 100 000 републикански пленници са принудени да се присъединят към националистическата армия или да бъдат пратени в трудови батальони.^[12] Републиката губи армията на Севера (повече от 200 000 войници) и дотогава пълната военна победа на Републиката във войната става невъзможна. След това Франко решава да започне нова офанзива срещу Мадрид, но Висенте Рохо, лидерът на Републиканската армия, започва отклоняваща офанзива в Арагон, битката при Теруел.^[13]

Източници

Литература

• Beevor, Antony. The Battle for Spain The Spanish Civil War, 1936-1939. Penguin, 2006. ISBN 978-0-14-303765-1.
• Graham, Helen. (2005). The Spanish Civil War. A Very Short introduction. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-280377-1.
• Jackson, Gabriel. (1967) The Spanish Republic and the Civil War, 1931–1939. Princeton University Press. Princeton. ISBN 978-0-691-00757-1.
• Preston, Paul. The Spanish Holocaust: Inquisition and Extermination in Twentieth-Century Spain. London, UK, HarperCollins, 2013. ISBN 978-0-00-638695-7.
• Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books, Limited (UK), 2001. ISBN 978-0-14-101161-5.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата War in the North в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​