Въглерод-14

Схема на образуване и разпад на въглерод-14

Въглерод-14 (14C), наричан също радиовъглерод, е радиоактивен изотоп на въглерода, съдържащ 6 протона и 8 неутрона. За пръв път е изолиран на 27 февруари 1940 година от Мартин Кеймън и Сам Рубен в Калифорнийския университет в Бъркли.[1]

В естествени условия на Земята се срещат три изотопа на въглерода: 99% от общото количество е въглерод-12, 1% е въглерод-13, а от въглерод-14 се срещат само следи — към 0,0000000001% от въглерода в атмосферата. Периодът на полуразпад на изотопа е 5730±40 години,[2] при което той се трансформира в азот-14 чрез бета разпад.[3] Основният естествен източник на въглерод-14 на Земята е действието на космическите лъчи върху азота, но известен принос имат и ядрените опити на открито в периода 1955-1980 година.

Присъствието на въглерод-14 в органични материали е основата на метода на радиовъглеродното датиране за определяне на възрастта на археологически и геоложки проби. Тъй като различните изотопи на въглерода имат практически еднакви химични свойство, в химическите и биологични изследвания въглерод-14 се използва за изотопно маркиране.

Бележки

  1. ↑ Kamen, Martin D. Early History of Carbon-14: Discovery of this supremely important tracer was expected in the physical sense but not in the chemical sense // Science 140 (3567). 1963. DOI:10.1126/science.140.3567.584. p. 584–590. (на английски)
  2. ↑ Godwin, H. Half-life of radiocarbon // Nature 195 (4845). 1962. DOI:10.1038/195984a0. p. 984. (на английски)
  3. ↑ What is carbon dating? // National Ocean Sciences Accelerator Mass Spectrometry Facility. Посетен на 11 юни 2007. (на английски)