Градове в Сърбия

Град в Република Сърбия може да означава традиционно голямо населено място (подобно на общоприетото значение на славянската дума „град“ и производни от същия корен), но също така официално и административно-териториална единица, включваща населени места.

Административно-териториалната принадлежност на градовете в Автономна област Косово и Метохия (провъзгласила се през 2008 г. за независима държава Република Косово, но непризната от Сърбия) е дадена според официалното деление в Република Сърбия.

Данните за броя на жителите на градовете в Централна Сърбия и АО Войводина са от преброяването на населението в Сърбия към 30 септември 2011 г.^[1] За градовете в Община Буяновац и Община Прешево няма данни заради масов бойкот на местни албанци в Пчински окръг, поради което данните за тях са по предишното преброяване от 2002 г.

Данните за АО Косово и Метохия са от местно преброяване към 1 април 2011 г.^[2] Повечето от местните сърби бойкотират преброяването през 2011 г.

Градове с население над 50 000 жители по региони.

За сравнение са дадени жителите за съответната община (окръг за столицата).

Градове с население повече от 100 000 души

Забележка: град Нови Сад (с 231 798 жители) е в Градска община Нови Сад (307 760 ж.) от община Град Нови Сад (341 625 ж.)

Градове с население от 30 000 до 100 000 души

Забележка 1: град Враня (с 55 138 жители) е в Градска община Враня (73 944 ж.) от община Град Враня (83 524 ж.)

Забележка 2: град Пожаревац (с 44 183 жители) е в Градска община Пожаревац (61 697 ж.) от община Град Пожаревац (75 334 ж.)

Градове с население от 10 000 до 30 000 души

Забележка 1: град Петроварадин (с 14 810 жители) е в Градска община Петроварадин (33 865 ж.) от община Град Нови Сад (341 625 ж.)

Забележка 2: град Сремска Каменица (с 12 273 жители) е в Градска община Петроварадин (33 865 ж.) от община Град Нови Сад (341 625 ж.)

Забележка 3: град Футог (с 18 641 жители) е в Градска община Нови Сад (307 760 ж.) от община Град Нови Сад (341 625 ж.)

Забележка 4: Прешево не е отбелязано като град в официалната публикация с резултатите от преброяването в Р. Сърбия през 2011 г.^[1]

Градове с население от 3000 до 10 000 души

Забележка 1: град Вранска баня (с 5347 жители) е в Градска община Враня (9580 ж.) от община Град Враня (83 524 ж.)

Забележка 2: град Костолац (с 9569 жители) е в Градска община Костолац (13 637 ж.) от община Град Пожаревац (75 334 ж.)

Забележка 3: град Нишка баня (с 4380 жители) е в Градска община Нишка баня (14 680 ж.) от община Град Ниш (260 237 ж.)

Градове с население по-малко от 3000 души

Забележка: Грачаница, Ново бърдо не са признати за градове в Р. Сърбия, а само в Р. Косово.

От десетилетия в Сърбия административно-териториалната единица на Белград – столицата и най-големия град, понастоящем приравнена на окръг, е наричана Град Белград, срещано синонимно и като Голям Белград (подобно на практиката в България за обозначаване на столичния окръг/област на София като Град София или Голяма София).

Правителствено постановление от 1992 г. официално регламентира днешните окръзи и приравнената на тях административно-териториална единица Град Белград. Републиканската служба за статистика ползва термина „област“ вместо „окръг“ – например „Пиротска област“ вм. „Пиротски окръг“, а за столичната единица дава и дублетна форма: „Белградска област (Град Белград)“^[1].

Законът за териториалната организация от 2007 г., регламентиращ административно-териториалното деление на Сърбия, въвежда в допълнение понятието „град“ със значение на административно-териториална единица, приравнена на община. Градът със статут на община включва редица населени места, в това число град за общински център, който обикновено е и окръжен център. Преобладава като правило градското население. Избира се местен съвет, както в общината. Има кмет (ср.: градоначелник) за разлика от обикновената община. Такива са следните 26 общини:

За избягване на двусмислие градовете (населени места) са наричани с термина на сръбски: градско насеље (тоест „градско селище“), което обаче се ползва и за обособени части от градове като квартали, жилищни комплекси и др.